— Оставете ме да действам, хер барон! Графът не е наясно с мисията на Сен Жермен. Като ми давате възможност да го осведомя, аз ще му окажа услуга, която ще го накара и той да прояви услужливост към мен. Простете, че ви напускам! Веднага ще говоря с него.
Той се изправи, за да приведе в изпълнение изричното намерение. Барон фон Лангенау остана със съзнанието, че е върнал на граф Дьо Сен Жермен първата рата за спомена при парка на Версай. При първата възможност по-късно даде знак на Казанова и заедно с него напусна двореца на пълномощния министър.
— Е? — попита, докато крачеха един до друг по улицата.
— Д’Арфи беше във висша степен изненадан.
— Споменахте ли му моето име?
— Не бяхте ми дали разрешение за това.
— Правилно сте постъпили. Ще пише ли?
— Вече го направи. Сметна работата за толкова важна, че се отдели за няколко минути от компанията, за да състави доклада и веднага да го изпрати по бърз куриер.
— Великолепно! Виждате ли тази малка къща? Тук живее Ван Холмен.
Намираха се пред една невзрачна постройка, от чийто комин въпреки късния нощен час видяха да се издига гъст тъмен пушек, в който от време на време се примесваха проблясващи в червено и синьо искри. Заобиколиха два ъгъла и стигнаха до задната врата. При едно особено почукване от страна на Лангенау тя се отвори от само себе си и се затвори после зад тях без някаква видима помощ.
Като прекосиха един къс, тесен коридор, те се озоваха в окадено ниско помещение, чиято обстановка го характеризираше като лаборатория. Сред множество епруветки, реторти, тегели и разни чудновато оформени съдове клечеше едно бедно човече, което наглед не се поинтересува от влезлите, а продължи да наблюдава заставането на някаква металическа течност, излята в пясъчна форма. Едва когато се намираше в състояние на втвърдяване, то се надигна да поздрави пришълците. Това стана просто и със сърдечност. В него нямаше нищо от маниерите на шарлатаните.
— Хер барон — попита, — как стана така, че ви виждам днес толкова късно у дома си?
— Исках да ви представя синьор Казанова, който вероятно скоро ще има случай да ангажира вашето изкуство.
— Синьор Казанова от Венеция?
— Да — отвърна този.
— Е, тогава няма да е необходимо тепърва да се пробужда интереса ви. Вие вече сте ми известен с репутацията на добър химик.
— Вярно е, че навремето много се занимавах с химия, но не я докарах кой знае колко далеч.
— Скромен сте. Знам със сигурност, че притежавате много добри познания. Жалко само че учителите ви са се занимавали повече с алхимия вместо с истинска наука.
— Вие познавате мен, ученика, докато аз не съм чувал нищо за вас, майстора. Как стана така?
Дребното човече се усмихна леко на себе си.
— Истинското изкуство си стига само за себе си и не надава крясъци да го забележат. Въпреки това аз не съм толкова известен, както си мислите. Общувам дори с лица, които са си извоювали на територията на алхимията значително име. Познавате ли госпожа Д’Орфе от Париж?
— Даже се наричам неин приятел.
— Зная, защото тя често ми е говорила за вас, а там на масата още лежи последното й писмо, в което ви споменава. Всеки момент очаквам един мъж, когото преди няколко седмици видях при нея.
— Мога ли да науча кой е този мъж?
— Граф Дьо Сен Жермен.
— А! — извика удивено Казанова. — И графа ли числите към своите приятели?
— Аз? Хм-м! — Химикът поклати гордо глава. — Стотици хора го почитат почти като бог, ала аз го смятам за един умен шарлатанин, който добре умее да превръща за себе си дукатите на други в шестнайсеткаратово злато. Сега той е тук и посредством слугата си ме уведоми, че в настоящия час ще ми направи едно посещение. Наистина съм любопитен какво го води насам.
— Това е една щастлива случайност — обади се барон фон Лангенау. — Именно заради графа дойдохме при вас. Той е натоварен, или поне така си дава вид, да заложи скъпоценните камъни от френската корона срещу сумата от сто милиона и депозира най-големия диамант с молба за незабавно наброяване на сто хиляди гулдена. Казвам ви го, защото зная, че ще си мълчите. Приятелството между графа и краля на Франция трябва да е много искрено и изпълнено с доверие.
— Да — прибави Ван Холмен, — или вярата на графа в наивността на други хора е също толкова голяма. Аз отгатвам желанието, което искате да изразите към мен, така че не е необходимо да го казвате. Чувате ли този звук? Почука се. Ще отворя оттук. Влезте в това помещение! Той няма да забележи присъствието ви.