Отвори една скрита зад димника врата и вкара двамата мъже в една камерка, отделена от лабораторията само с една тънка стена, така че можеше да се чува всяка изговорена в нея дума. Те доловиха шум от отваряне и затваряне на врата и после станаха свидетели на един много важен разговор.
— Вие ли сте Ван Холмен?
— Да.
— Аз съм граф Дьо Сен Жермен.
— Тъй!
Графът много вероятно беше очаквал да направи впечатление. Простото «тъй» на химика, изглежда, го подразни.
— Познавате ли ме?
— Не.
— Но мен ме знае цял свят и князе се домогват до моето благоволение.
— Тъй!
— Вие май малко или даже никак не общувате със света?
— Да.
— Дойдох при вас, за да ви предложа една много добра сделка.
— Тъй!
— Чували ли сте нещо за моята прочута аква бенедета?
— Не.
— Тази чудодейна напитка е най-голямата победа на човешкия дух. Който я употребява, никога няма да остарее и умре.
— Тъй!
— Трябваше да дам от нея на краля на Франция и маркиза Дьо Помпадур. Запасът ми отива към края си, а кралят ме моли за подновяване на дозата. За приготовлението на водата се нуждая от напълно обзаведена лаборатория и понеже не нося своите апарати, ви умолявам да ми отстъпите вашите за един час. Ще оставя ненарушено сегашното им състояние и като награда за вашата любезност ви предлагам този диамант. Приемате ли предложението ми?
— Да.
— Получих камъка от граф Дзобор във Виена като подарък. Струва си своите хиляда и двеста гулдена.
— Тъй!
— Точно сега зает ли сте?
— Не.
— Значи мога веднага да започна. От запасите ви не се нуждая, тъй като нося съставките на моята аква бенедета в джоба на наметалото си.
— Тъй!
— Този шнур до звънец в жилищното ви помещение ли води?
— Да.
— При това положение ще ви уведомя със звънеца, когато свърша. Ето диаманта. В рамките на един час ще бъда готов. Можете да си вървите!
— Тъй!
Отвори се врата, а после се чу как бе заключена отвътре. След късо време, неочаквано се надигна един капак в пода на камерата, чието съществуване двамата мъже не бяха забелязали, и от него се измъкна химикът. Усмихнато им даде знак да мълчат.
— Занимателен разговор, а? — прошепна. — Сега онзи ще приготвя своята универсална вода на живота. Аз ще го наблюдавам.
Постави предпазливо един стол до разделителната стена и безшумно отвори един монтиран под тавана отдушник. През възникналото отверстие беше възможно да се наблюдава всичко, което става в лабораторията.
Постоя доста време на своя пост и после слезе.
— Е? — попита баронът.
— Нищо, нищичко! Разглежда колбите и тигелите. Твърдо съм убеден, че неговата аква бенедета не е нищо друго освен съвсем безобидна смес от дестилирана вода и някаква ароматна течност. Посещението му при мен много вероятно има за цел само реклама. Много е възможно обаче неговата aqua benedetta да се превърне за него в aqua maledetta [13]. Струва ми се, че извърши голяма грешка, като ми подари така наречения диамант на граф Дзобор, защото аз ще го подложа на внимателно изследване, и се надявам, че няма да си тръгнете, преди да сте чули резултата.
— С удоволствие ще останем, тъй като е от наша полза възможно по-скоро да знаем къде сме.
Казанова и Лангенау също се качиха един след друг на стола и установиха, че на графа и през ум не му минава да се залови с направата на някакъв химически разтвор. Едва след изтичането на един час извади един прах и го запали.
В съседното помещение се разпространи лек и фин дим.
— Сега ще звънне — отбеляза Ван Холмен. — Изпарението трябва да ме накара да повярвам, че наистина е работил.
Имаше право. Звънецът отекна и при неговия сигнал той изчезна под капака, за да се появи в отвореното вече от графа работно помещение.
— Подушвате ли нещо? — попита този.
— Да.
— Това е освободеният при приготвянето на чудодейната вода животворен газ. Само неговото вдъхване ще ви удължи живота с цяло десетилетие.
— Тъй!
— Имате ли познания и върху небесните тела?
— Не.
— Това е непростим пропуск от ваша страна. Който иска да властва над материята, от която се състои нашата Земя, трябва да се стреми преди всичко да овладее безкрайната и всеприсъстваща материя, която е изначалието на целия живот.
— Тъй!
— Аз съм готов, а вие си имате възнаграждението. Мога ли да дойда пак?
— Да!
— Предстои ми да направя няколко важни и сложни смеси, които ще изискват повече време от днес. Моето присъствие ще ви коства малко прекъсване на собствената ви работа, наистина, но в никой случай няма да ви бъде в ущърб. Вече ви е ясно, че съм свикнал да плащам кралски, а да не говорим за известността, която ще придобие работното ви помещение от факта, че в него съм приготвил вълшебното си средство.