— Тъй!
Това непрекъснато «тъй» и «да» изглежда озадачи графа. Той хвърли изпитателен поглед на безизразното лице на дребния химик и каза:
— Защо не говорите? Да не сте дали обет да употребявате само едносрични думи?
— Да.
— В такъв случай с вас не е възможен никакъв разговор. И така, аз си тръгвам. Лека нощ! Но още през тази седмица ще дойда пак.
— Тъй!
Прочутият маестро на водата на живота се отдалечи с благосклонно кимване. Химикът не изпита ни най-малко желание за поклон, придружи го до вратата и я заключи грижливо зад него. После се върна в лабораторията и освободи Казанова и барона от камерата.
— Този значи бил толкова прочутият граф Дьо Сен Жермен, кумирът на всички астролози, магове и алхимици!
— Да, той беше — потвърди Лангенау. — Ваш дълг е да се чувствате силно ощастливени от тази пълна с чест визита.
— Хм, претекстът за аква бенедета служеше естествено само като въведение. Кой знае какви химически процеси има да извърши, свързани със стоте милиона и диамантите от короната. А сега ще подложа на проверка камъка на граф Дзобор.
Огънят вече беше угаснал. Той го раздуха отново, напълни разни колиби, тегели и други съдове с различни вещества и предприе с камъка процедури, за които дори на Казанова липсваха познания. Изследването отне дълго време и утрото отдавна се бе сипнало, когато свърши.
Двамата наблюдатели се намираха в състояние на голямо напрежение, защото резултатът от това строго научно изследване щеше да окаже значително влияние върху техните намерения.
— Най-после съм готов! — отсъди с победоносна физиономия Ван Холмен.
— И вашата преценка гласи? — осведоми се баронът.
— Знаете ли от какво се състои диамантът? — прибави Казанова.
— Разбира се. Той се състои от чист въглерод.
— И поради това трябва при силна температура и в кислородната среда на въздуха да изгори до въглероден двуокис — добави Казанова.
— Правилно. Вие видяхте, че поех риска да изгоря този диамант, оценен от графа на стойност хиляда и двеста гулдена, но не успях. После го третирах с други химикали и получих в крайна сметка този фин, сиво-бял прах, от чийто разтвор се отделя рядка, прозрачна и изключително твърда утайка. Нека на часа да умра, ако камъкът е бил диамант! От какво вещество се е състоял, в момента не мога да кажа, защото ще трябва да подложа както праха, така и утайката на много сложни процедури, но още отсега храня убеждението, че си имаме работа с майсторски добре постигната съставна стъклоподобна материя.
— Опитът да се изгори един диамант до въглероден двуокис влече ли непременно след себе си загубата на целия камък?
— Не, понеже процесът на изгарянето може да се прекъсне, макар това да си има своите мъчнотии, за които не всеки химик е дорасъл.
— Намирате ли се способен да подложите на проверка депозирания от графа коронен диамант, без това да увреди значително на неговата стойност, ако камъкът е истински?
— Намирам се за способен.
— В такъв случай приемете засега нашата благодарност за днешния ви труд, а когато работата се реши, ще…
— О, моля ви! — вметна Ван Холмен. — Не ми дължите нито благодарност, нито възнаграждение! Всеки истински труженик на нашата чудесна наука трябва с всички сили да се стреми да се противопостави на шарлатанина. Аз ще бъда богато възнаграден, ако моята работа допринесе за разобличаването на един шмекер, на когото при неговите необикновени заложби се е удало повече, отколкото на други да сее гибел и нещастия и да жъне в замяна богатство и слава.
Те напуснаха с чувство на възхищение честния учен мъж. На улицата баронът спря.
— Нашето дело едва сега започва — каза той. — Искате ли да ковем желязото, докато е още горещо?
— Това се разбира от само себе си, хер барон — отговори Казанова. — Вярно, още е доста рано сутринта, но един приятел, какъвто ви е секретарят Калкоен, можем да навестим и в този час.
Запътиха се към жилището на секретаря и срещнаха в коридора госпожа Кати. С бяла нощна шапчица на главата, тя се бе заела с бърсането на червените и белите керамични плочки на пода. Поздрави двамата мъже, малко учудена от ранното посещение.
— Минхер Калкоен вече на крак ли е? — попита баронът.