— Казанова! — вметна Ван Холмен с вежлив поклон.
— Как? Вие знаете с кого съм говорил?
— Прочутият затворник ми писа.
— Така! Когато се озовах в положение да чуя безпристрастната преценка на химик, който не допуска да му повлияят разни авантюристични възгледи, аз си спомних неговите думи и ви отправих покана до Хага в Холандия да дойдете при мен за една седмица.
— Както екселенц вижда, аз се отзовах на тази покана, макар с това в голяма степен да занемарявам собствените си работи.
— За всичко ще бъдете обезщетен, но поставям условие до утре да се задоволите само със стаята си.
— Мога ли да попитам за работата, екселенц, на която се дължи отправената ми покана?
— Днес няма да говорим за нея, тъй като преди всичко трябва да си отдъхнете, но ви обещавам, че утре сутринта ще бъдете напълно осведомен.
Дребният химик наклони глава настрани с лека усмивка.
— Мога ли да се считам вече за осведомен?
— Как така?
— Екселенц — отговори той сега със сериозен тон, — аз не съм врач и винаги искам да знам онова, което трябва да знам. Откликнах на поканата ви, но нямам време да се залавям с нещо утре, което мога да започна още днес.
— Аз ще ви обезщетя!
— Не можете. Бихте могли да ми дадете някаква компенсация за загубата на пари, която ми донесе пропуснатият ден, но не сте в състояние да ми върнете загубеното време и да ми замените неприбраните духовни плодове. Граф Дьо Сен Жермен не е човекът, заради когото бих прахосал дори един час от скъпоценното си време. Той може да чака пет години успеха на един опит, понеже си има своята аква бенедета, която го прави безсмъртен, но аз съм обикновен простосмъртен и ето защо трябва да си скъпя времето.
Последното изречение беше изговорено със затаена подигравка, която не се изплъзна на маршала.
— Вие си имате представа защо ви повиках? — попита той.
— Не само си имам представа, ами го зная. Повикахте ме в Екернфьорде, понеже храните съвсем основателно недоверие срещу мъжа, който толкова много ви е обещал, а нищо не е удържал. Аз трябва да проуча неговата работа и моята преценка ще е за вас отвесът на поведението ви спрямо него.
— Така е — призна маршалът изненадано.
— Тогава моля да изтъкнете причината, поради която не мога да започна веднага работа.
— Ще бъда искрен, драги мой! Може би постъпих малко прибързано. Признавам, че доверието ми към графа ни най-малко не е разклатено, защото… защото…
Трудно беше на стария, достопочтен ветеран да изрече една неистина. Ван Холмен, беше достатъчно схватлив да разбере веднага всичко. Той вметна:
— Защото ви е дал ново обещание, което е толкова многообещаващо и блестящо, че всичките ви съмнения са ударили на бяг. И тъй като моето експертно мнение вече не е необходимо, ще си позволя без забавяне да се върна в родината.
Още преди маршалът да е съумял да го задържи, той беше отворил вратата и напусна помещението. По същото време се отвори вратата на вестибюла и влязоха двама мъже, единият от които огледа химика първо усъмнено, а после — с радостна изненада.
— Ван Холмен! Възможно ли е?
— Хер барон фон Лангенау! Вие също в Екернфьорде?
— Както виждате! Какво правите при маршала?
— Нещо много важно. Убедих го, че на света живее някой си Ван Холмен, и си тръгнах.
— Какво означава това?
— Това означава, че маршалът поиска да дойда, за да поогледам пръстите на граф Сен Жермен. Онзи обаче си е извоювал ново доверие, тъй че в качеството си на personne inutile [17] имам задължението да се измета.
— Не си тръгвайте, а почакайте тук, докато се върна! После ще ме придружите до моето жилище!
— Доложете за мен! — заповяда другият на камердинера.
Този отвори вратата.
— Господин легационният съветник Морин!
— Да влезе.
Морин се отзова на поканата заедно с барона.
Маршалът беше все още така въодушевен от разговора с графа, че без да обърне внимание на Лангенау, се втурна към Морин и го улови за двете ръце.
— Добре дошъл, господин съветник, добре дошъл! Вие ме виждате днес радостно развълнуван, тъй като получих една обещаваща щастие новина.
— Позволете да участвам в радостта ви, екселенц, но нека преди това ви представя барон фон Лангенау, който е дошъл от Берлин, за да увери екселенц в приятелските чувства и голямото уважение на своя крал!
— Аха! Много добре, хер барон! Вярно, че ние още не сме се виждали, но вие сте ми известен от делата си като мъж, на когото неговият крал може да разчита. Сядайте, господа, а вие чуйте, господин съветник, каква радостна вест имам да ви съобщя! Вие също, господин барон, няма да лишите моята новина от вниманието си. Дори зная, че ще се удивите и ще признаете, че навремето сте постъпили несправедливо с един велик мъж.