— Хвала на този час и благодат на този дом! Това стъкълце съдържа новата аква бенедета, от която е достатъчно човек на всяко столетие да взема по една-единствена капка, за да бъде безсмъртен, вечно здрав и неуязвим. Първата капка принадлежи на изобретателя.
Той поднесе лъжицата до устата си и бавно всмукна напитката. После продължи:
— Втората капка ще съхрани във вечна младост мъжа, при когото се намираме и който подкрепяше свещената наука с толкова великодушни жертви. Но преди това трябва да докажа, че тази едничка капка наистина ме предпазва от смърт и всяко нараняване, макар едва в този миг да е преминала в тялото ми.
Даде знак на слугата, който донесе пистолета и съпринадлежностите. Графът обърна внимание на публиката:
— Прегледайте барута, оловото и оръжието, за да се убедите, че няма никаква измама!
Прегледът скоро приключи. После слугата зареди грижливо пред очите на всички оръжието. Графът го накара да застане от едната страна на сцената и самият се облегна на срещуположната стена.
— Едно… две…
— Стой! — извика с висок глас Паранов, като пристъпи към сцената. — Само една дума, господин граф Дьо Сен Жермен!
Графът позна хърватина и пребледня.
— Принц Паранов!
— Съвсем вярно! Познавате ли този камък?
Той извади диаманта.
— Да.
— От вас ли го получих?
— Действително.
— Истински ли е?
— Да.
— Значи сте готов да си го вземете обратно срещу пет хиляди дуката?
— Аз не купувам камъни!
— Дори ако ви отправя покана за дуел?
— Не мога да приема такава покана, понеже съм неуязвим! — отвърна графът гордо.
— Е, добре, след като не приемате гърди срещу гърди, тогава хитрост срещу измама!
Отстъпи назад. Графът не изгуби ни най-малко самообладание от този инцидент. Той се обърна към слугата и започна наново да брои:
— Едно… две… три!
Изстрелът проехтя. Графът изхвърли ръце във въздуха и посегна конвулсивно към шнура, служещ за вдигане и спускане на завесата. Прозвуча многогласен вик на ужас. Завесата се спусна.
— Последвайте ме! — повели Паранов и се втурна през вратата по коридора към сцената — след него маршалът, Лангенау и Ван Холмен.
Слугата стоеше блед и безпомощен пред Сен Жермен, който лежеше в безсъзнание на земята, заобиколен от локва димяща кръв. Ван Холмен се наведе да прегледа ранения.
— Изгубен! — отсъди той. — Ще дойде на себе си само за да умре.
— Прегледайте този куршум! — помоли Паранов. Химикът го разгледа внимателно и се изправи шокиран.
— А, сега се досещам! Този куршум се състои от живак и смес на галмей. Изглежда като от олово, но при изстрел се разпада още след цевта и пада безвредно на земята. Принце, вие сте били тук и сте го сменили с онзи, който ви е дал баронът, нали?
— Така е!
Този прост и спокоен отговор хвърли другите в ужас, ала принцът отхвърли упрека с повелителен жест.
— Спокойно, господа! Този крал на измамниците и шарлатаните заслужава нещо повече от една толкова внезапна и безболезнена смърт. Хиляди го проклинат. Той сто пъти е избягвал справедливото наказание, защото иначе е трябвало да бъдат посрамени височайши особи. А един заклет сиромах, извършил прегрешение, към което го е тласнал гладът, бива обречен на бесилка или да изчезне в тъмнината. Ние си отмъстихме, господа, и нека дълбок мрак покрие тази сцена!
— Но събранието там вън! — изпъшка маршалът.
— Нека си мисли, че става дума за безсъзнание. Дори когато човек е неуязвим, куршумът предизвиква контузия, за която му трябва време да се възстанови.
Ван Холмен междувременно се бе огледал. Той се наведе, вдигна една картонена тръба и я помириса.
— Тук се е криела светкавицата — каза. — А тук отзад виждате отворената врата на камерата! Вие трябваше да я обслужвате, нали? — обърна се към слугата, който кимна смутено. — А тук зад светилника лежи сребърната табла, която той «превърна» в злато! Това са вашите пари, господине…
«Маршал» искаше да каже, но този беше изчезнал. Сигурно се беше отправил към залата, за да успокои гостите си и се освободи от тях.
Сега графът се раздвижи. Отвори очи с конвулсивно свиване на лицевите мускули и се вторачи в стоящите около себе си. Постепенно в погледа му се върна съзнание. Плъзна очи от един към друг и зашепна:
— Паранов… Лангенау… Холмен… ох, аква… бене… дета…!
Ван Холмен се наведе към него и заговори:
— Вие се възползвахте от най-благородното, науката, за най-долното, на което човек е способен — за измама. Ето защо се изпълни онова, което ви предрекох навремето в Хага. Вашата аква бенедета се превърна за вас в аква маледета. Искате ли свещеник?