— Зная, че има неща, които обръщат изследванията на учените с краката нагоре. Бих се радвал да получа доказателство, че сте живели през миналото столетие.
— Това е много просто, сир!
Той измъкна от джоба един подвързан по готически образец бележник, отвори го и извади един от многобройните листове.
— Ще бъде ли достатъчно едно свидетелство на великия Монтен, Ваше величество?
— Как? — попита кралят учудено. — Вие претендирате лично да сте познавали Монтен, който е починал през 1592 година?
— Твърдя го и моля да ми бъде позволено да го докажа!
— Дайте листа на маркизата!
Графът се подчини, а госпожа Дьо Помпадур прочете редовете на философа, смятан по онова време за ненадминат.
«I’n’est homme de bien qui mette a I’examen des bis toutes ses actions et pensees’ qui ne soit pendable six fois en sa vie; voire tel qu’il serait dommage et tres ihjuste de punir. A son ami, le comte de Saint-Germain. M. Eyquem de Montaigne.» [8]
Удивеният монарх посегна към бележката и се убеди, че Монтен я е написал със собствената си ръка през 1580 година.
— Във висша степен забележително! — извика той и се обърна към свитата си: — Елате насам, мосю, и вижте граф Дьо Сен Жермен, който е толкова възрастен, че лично е познавал Монтен!
Херцог Дьо Бранка, господин Дьо Гонту, абат Бернис и други пристъпиха по-близо и не съумяха да сдържат удивлението си. То стана още по-голямо, когато видяха скъпоценните камъни на графа. Кралят забеляза учудването им и попита:
— Вие, изглежда, сте голям любител на камъни?
— Станало ми е навик да се занимавам много с тях, сир. Особено живо ме запленява тяхното възникване, растежът им.
— Означава ли това, че считате за възможно човек да добие толкова дълбоко влияние в това възникване, че да създава според желанието си такива камъни?
— За науката всичко е възможно, Ваше величество, но тя е свързана с нашите знания и рядко облагодетелства някого от своите труженици с ясен поглед към мирозданието на природата.
— Може би вие самият сте един такъв любимец на науката. В състояние ли сте от малки диаманти да правите големи?
— Който умее това, сир, със сигурност ще бъде сдържан по отношение своето изкуство — гласеше уклончивият отговор. — Преди да добие право да говори за тези неща, човек трябва да накара перлите да растат.
— Това за вас възможно ли е?
— Да. Аз имам предвид петкратна, та дори десетократна големина и същевременно такава степен на чистота, каквато ми е угодна.
— Това е много. Чували ли сте, че има диаманти с петна?
По одухотвореното лице на графа плъзна тънка, почти снизходителна усмивка.
— Аз самият често съм имал такива. Който е посветил вниманието си на камъните като мен, знае всяка тяхна отделна особеност. Петната почти винаги могат да бъдат отстранени.
— Как, вие наистина сте открили тайната, към чието разбулване практиката досега напразно се е домогвала?
— Премахването не е трудно, сир. Ако не се е удавало на други, вината не е в изкуството и практиката, а в майстора.
— Ами ако подложа на проверка истинността на вашето твърдение?
— Аз ще я задържа.
Отговорът прозвуча толкова гордо и самоуверено, сякаш се касаеше за отстраняването на винено петно от парче копринен плат. Това себеупование направи впечатление на краля. Той извади един диамант и с това ясно доказа, че е бил подготвен за срещата със Сен Жермен.
— Вижте този камък! Той щеше да струва четири хиляди франка повече, ако беше чист.
Графът разгледа внимателно камъка.
— Петното е голямо, но въпреки това аз мога да го отстраня. Ще има ли Ваше величество добрината да ми повери камъка?
— Можете да го вземете. Моят ювелир, който го оценява сега на шест хиляди франка, уверява, че може да брои десет хиляди, ако го нямало петното.
— До четиринадесет дена ще имам честта да ви го върна напълно чист.
— Тогава ще имаме основание да признаем вашата вещина. А сега ми кажете още нещо, графе. Говори се, че умеете да приготовлявате едно средство, наречено aqua benedetta [9], благодарение на която човек намирал закрила срещу въздействието на старостта.
— Природата е вечно млада, сир. Който опознае нейната витална сила и съумее да я прехвърли в човешкото тяло, няма да знае старост и смърт. Може да е преживял хиляди години, без да спомене и дума за това.
— Вие отбягвате въпроса ми и все пак ми давате положителен отговор. Сигурно самият дължите младостта си на постоянната употреба на тази магическа вода.
— Болест и смърт не се побеждават само с голо желание, а с оръжия, Ваше величество.
8
«Няма добродетелен човек, който да не е заслужил пред закона за всичките си действия и мисли поне шест пъти в живота си въжето; би било жалко и много несправедливо да накажете вашия човек.» На неговия приятел граф Дьо Сен Жермен, М. Еикем дьо Монтен» — б.пр.