— И тези оръжия стоят на разположение единствено на вашите специални приятели?
— Естествено. Аква бенедета се приготвя при такова положение на небесните тела, което предполага за истинското въздействие на настойката една задушевна взаимовръзка между изготвителя и онзи, който ще си служи със средството.
— Значи за приготвянето на тази вода на живота са необходими и астрологични познания?
— Не го отричам и ще призная, че тези познания не бива да бъдат незрели. Небесните тела са подчинени на същата сила, която ние, докато действа активно в тялото на човека, наричаме живот. Тя може да се изчисли по-добре от орбитата на Слънцето и звездите, отколкото от движенията на нашите крайници. Колкото и трудни да са тези изчисления, човек трябва да потърси съвет от тях, ако иска да се заеме с дръзкото начинание да плени вечната сила в една преходна капка.
— Предпазва ли тази настойка и срещу последствията на външни наранявания?
— Не, сир. Животът, който се влива с нея в тялото, може да бъде унищожен чрез силово посегателство. Задачата да се приготви чудодейна вода, обезвреждаща дори въздействието на едно смъртоносно оръжие, не е съумял да разреши още никой смъртен. Но аз се надявам — по лицето му премина победоносна усмивка — да преодолея и тази мъчнотия.
— Дързък сте в надеждите си, графе!
— Мъж, който не знае какво точно може да извърши, не е мъж, сир. Той никога не достига до пълно развитие на дарбите, заложени в него от добрия Създател.
— Може би имате право, графе. И изобщо ние намираме наслада в беседата си с вас. Елате пак насам! Няма да ни бъде неприятно да ви видим!
— В такъв случай ще помоля Ваше величество за добрината да определи часа, в който да се явя.
— Ще се има предвид, че при напреженията на нашата трудна професия вашите познания на природните тайни ще ни доставят един час на по-добро възстановяване.
С едно благосклонно кимване на кралската глава графът бе освободен. Той се отдалечи, запътвайки се към един усамотен район на парка. Тъкмо се канеше да заобиколи група изкуствени скали и зад тях се появи барон Фон Лангенау. Беше свършил разговора си с мадмоазел Д’Осе и възнамеряваше да се отправи към двореца, но неочакваната среща с графа го изпълни с такава изненада, че откритото му лице не съумя веднага да я прикрие. По физиономията на графа също плъзна трепет, който би могъл да се нарече последица от страх, ала странният мъж се владееше дотолкова, че още в следващия миг лицето му прие спокоен израз.
— А, хер барон Фон Лангенау, ако не се лъжа! — произнесе с милостиво кимване на гордо вдигнатата си глава.
— Наистина не се лъжете, хер рицар Фон Шьонинг, граф Царожи или както там гласи истинското ви име. Я ми кажете откровено, драги господине, с каква магия идваме във Версай, с черна или бяла?
От тона му лъхаше безкрайна горчивина. Графът го погледна студено и твърдо в лицето и отвърна:
— Според изхода, който човек си поставя за цел, майн хер. А успехът е винаги гарантиран, ако не се доверява на хора, които са твърде слаби, за да понесат велики неща. Как е баща ви, хер барон?
— Благодаря, много добре!
— Което означава?
— Което означава, че вече няма възможност да се чувства зле. В деня, в който имахте добрината да ни напуснете, без да се сбогувате, той забеляза, че се е довел до просешка тояга. Вашето чудодейно изкуство го бе освободило от всичкото злато и не му бе оставило нищо друго, освен парче мизерно олово във формата на куршум. За съжаление той умееше да борави с такива неща по-добре отколкото с обесници и измамници. Вместо да предложи и това олово на шарлатанина, който офейка с цялото ни имане, той го задържа за себе си. Изстрелът излезе сполучлив, мосю, и сега свидетелите на вашия талант са с един по-малко.
— Много съжалявам, макар това да се предвиждаше, тъй като вашият баща никога не се вслушваше в моите добронамерени съвети. Той беше чирак, който трябваше да действа безусловно според напътствията на своя майстор. Онзи, който се измъква от психическото си битие, за да общува с духове, трябва да има куража да ги подчинява, иначе те го надвиват и той е изгубен. В случая ми е болно за вас. Мога ли по някакъв начин да ви бъда полезен?
— Принуден съм да се откажа от вашата любезност, тъй като не притежавам нищо, с което да ви заплатя за разорението си!
— Аз съм много търпелив, майн хер, но въпреки това си сдържайте езика! Граф Дьо Сен Жермен, който току-що има един поверителен разговор с краля, в никой случай не се чувства заставен да търпи спокойно безоснователните жилвания на барон Фон Лангенау.