— Граф Дьо Сен Жермен? Позволете да ви поздравя с новата титла! Аз също имам да обсъдя днес с краля едно-друго и няма да пропусна да му препоръчам господин графа за управител на неговите финанси.
— Което означава, че искате да застанете като враг срещу мен? Кой предпазлив мъж си пожелава един превъзхождащ го противник! Позволете да ви дам един много ценен урок. Един умен дипломат — а вие, изглежда, сте се насочили към това поприще — се бори със своя враг само тайно и от добре прикрита позиция; той на никаква цена не издава вътрешните си убеждения, понеже тази непредпазливост лесно може да отмести целта му в недосегаема далечина.
— Изслушах безценния ви урок, за да мога да надникна в самата дълбочина на вашето човеколюбиво сърце, но за жалост нямам намерение да го последвам. Ние немците не сме народ блюдолизци, а сме свикнали със силни ходила да странстваме по своя прав път и очи в очи да заставаме с превъзхождащия ни противник: Мосю граф Дьо Сен Жермен, аз ви презирам и ще се погрижа вашето изкуство да не намери тук жертва!
С един презрителен жест той се извърна и се отдалечи.
Графът остана. По лицето му въпреки загара ясно можеше да се различи плъзналата бледнина. След кратък размисъл той се върна в парка и закрачи към двореца. Там научи, че маркиза Дьо Помпадур отдавна е влязла в покоите си.
Той често се бе отбивал при нея, имаше разрешение за пропуск по всяко време и нареди да доложат за него.
Маркизата, при която се намираше първата й дама госпожа Д’Осе, го посрещна с голяма любезност.
— Добре дошъл, скъпи ми графе! Не предполагах, че ще ви видя толкова скоро отново при себе си.
— Можех ли да напусна Версай и да тръгна за Париж, мадам, без да ви благодаря за добротата, която ми оказахте, позволявайки ми да видя и говоря с най-великия владетел на нашето столетие?
— Тази доброта не беше лишена от себичност. От вашите сведения станаха известни процеси, считани досега за невъзможни. Наистина ли ще можете да отстраните петното от диаманта на краля?
— Това гарантирано ще стане. Ще ви го докажа, мадам. Вижте тези камъни!
Той извади от джоба една кутийка и я отвори. В нея имаше топази, смарагди, сапфири и рубини на значителна стойност. Госпожа Дьо Помпадур забрави достойнството си, което иначе проявяваше, и плесна с неподправен възторг ръце.
— Какво богатство в това малко хранилище! Графе, вие сте феномен!
Той прие възхищението с равнодушие и отговори с леко свиване на раменете:
— Кутийката съдържа само излекуваните пациенти от моята сбирка. Всички те имаха петна, които аз премахнах. Благодарение на това сега притежават двойно по-голяма цена. Ето едно доказателство!
Той сложи на масата масивен златен кръст със зелени и бели камъни. Беше отлична изработка и един златар, би предложил за него поне хиляда и петстотин франка. Маркизата взе накита, разгледа го и го показа на своята придворна дама.
— Осе, приближете и вижте този великолепен кръст! Не ви ли възхищава блясъкът на камъните и изящността на обкова?
Дамата взе кръста, хвърли му един поглед и неволно го поднесе към врата си.
— Великолепен е, мадам, истински шедьовър! — отвърна тя.
— Приемете го като подарък от мен, госпожа Д’Осе! — помоли графът.
Придворната дама пламна от радостен уплах.
— Не може да го казвате сериозно, графе. Едно такова ценно бижу човек не може да подарява pour passer le temps [10].
— Защо не? Та това е само една дреболия!
— Но вземете го, скъпа моя — настоя маркизата. — Графът така желае, а вие чухте от собствената му уста, че не принася никаква жертва.
Въпреки възхищението, което всяка жена би изпитала при един такъв дар, госпожа Д’Осе направи движение, като че искаше да окачи отново кръста на бившия му притежател, ала особеният поглед на графа я накара да отдръпне протегнатата вече ръка.
— Приемам подаръка ви — каза тя — като спомен от деня, в който властелинът на Франция се срещна с властелина на диамантите.
— Всички камъни от тоя кръст имаха петна — обясни Сен Жермен — и също като тях ще бъде излекуван от своята помътеност и диамантът на краля. Питайте граф Дьо Ланси. Той ми беше предал един смарагд, който притежаваше една доста голяма тъмна точка и сега се намира в ръцете му без недостатък.
— Граф Дьо Ланси? При това име се сещам, че малката десетгодишна контеса Ланси била получила една доза от вашата чудодейна аква бенедета. Вярно ли са ме осведомили?
— Казали са ви истината. Аз акомпанирах няколко италиански опери, които контесата пееше, и бях толкова запленен от нея, че реших да удължа с моята напитка щастливия жребий на красотата, която притежаваше.