— Останахте на сухо като някой хлапак, а? Един «къс олово с формата на куршум», май ще ви дойде най-добре.
Лицето на Лангенау пламна от гняв. Той вдигна ръка за удар, но я отпусна, овладявайки се, и пристъпи по-близо до каляската.
— Мосю граф Дьо Сен Жермен, оловото, което прониза моя баща, съхранявам най-грижливо, тъй като заслужава истинска цел. Вие също ще умрете от него!
Обърна се и закрачи напред, без да обръща повече внимание на каляската, която изтрополя сега покрай него. Скоро се качи на своята и пое бавно след нея. Но не беше стигнал много далеч, когато отново чу конски тропот зад себе си. Обърна се и видя Амели на кон, следвана от един слуга на друг.
— Хер барон — поде тя, изчервявайки се, като го настигна, — моята Изабел днес е толкова непослушна, че ще ви попитам дали не ви остава едно място за мен. Пътят ми донякъде съвпада с вашия.
В същия миг той бе стъпил на земята, свали я от коня, чиито юзди слугата улови, и й помогна да се качи в каретата. Тя потегли, а слугата я последва с ездитното животно.
— Отпратен ли бяхте, приятелю мой?
— Така е! — процеди той.
— И знаете ли кой е виновен за това?
— Моята откровеност…!
— О, не, малко аква бенедета. Позволете да ви разкажа какво научих от моята леля!
Когато младата дама напусна след малко каретата, за да възседне отново коня си, двамата се разделиха със задушевно ръкостискане и сърдечен поглед, което издаде, че пак ще се видят.
2. Диамантът от короната
Господин Калкоен, секретарят на «Негово всемогъщество на Генералните щати», седеше сам в кабинета си и усърдно проучваше пакет важни документи, отнасящи се до един неутрален съюз между Нидерландия и Франция спрямо британското островно кралство. Вниманието му бе така ангажирано, че пропусна появата на жена си. Нейната добре окръглена фигура застана на вратата и тя със спокоен, сериозен израз на лицето изчака кога господин секретарят ще благоволи да вдигне поглед от тежката работа.
Трябва да споменем, че минхер Калкоен въпреки високия си и влиятелен пост обичаше простотата и може би от пестовни съображения не държеше прислуга, а предпочиташе да бъде обслужван от членовете на своето семейство. Те знаеха, че нищо друго не би могло да предизвика така неговия гняв, както да го смутят по време на писане или четене на важни неща, и ето как меффрау секретаршата чакаше с добродушна усмивка подходящия миг да изложи своята работа.
По едно време той затвори рязко един свитък и посегна към друг. Меффрау се прокашля тихо. Той долови звука и се обърна.
— Какво искаш, Кати?
— Да те питам дали ще слезеш за чая, или да ти го донеса тук.
— Тук, Кати, тук! Имам толкова належаща работа, че не бива да губя и секунда.
— Гол ли го искаш, или с препечени филийки?
— С хлебец, с много хлебец, Кати! Умствената работа напряга много тялото, така че секретарят трябва да яде, ако иска държавата да прокопса.
— Значи имаш неотложна работа? А пък вън стои един мъж, който желае да говори с теб.
— Кой е той? Аз наистина нямам време, Кати.
— Някакъв чужденец. Как се казва не знам, тъй като само на теб щял да каже името си.
— Не ми е притрябвало името му, да го казва на който си ще! Нека си върви!
— Чуй, той ме помоли само да ти кажа, че ставало дума за милиони.
— За милиони? Гледай ти! Има ли човекът съответната външност?
— Да, той е изискан господин, а на пръста му мярнах брилянт, греещ по-ярко и от слънцето.
— Тъй, хм-м, нека влезе тогава, а ти ми донеси чай, след като си е тръгнал!
Меффрау кимна утвърдително и напусна стаята. Човекът, оповестен от нея, пристъпи през отворената врата. При неговата поява секретарят машинално се надигна. Непознатият създаваше впечатление, че е свикнал да общува с високопоставени особи.
— Кой сте вие? — попита Калкоен.
— Името ми сигурно не ви е неизвестно. Аз съм граф Дьо Сен Жермен!
— Граф Дьо Сен Жермен? Ах, възможно ли е? Моля, настанете се!
— Подочух, че времето ви е много кът — отбеляза графът, като се отзова на поканата и седна на едно безпретенциозно кресло.
— Случаят действително е такъв, но мисля, че мога да отделя толкова, за да узная каква работа ви води при мен.
— Вече предадох да ви съобщят, че не възнамерявам да ви дотягам с дреболии. Вероятно ви е известно моето близко познанство с краля на Франция?
— Чух да се говори за това. Както изглежда, вие притежавате благоволението и доверието на владетеля.