Графът се поклони в знак на съгласие, извади от джоба едно запечатано писмо и го подаде на секретаря.
— Моля да прегледате този мандат!
Калкоен взе свитъка, разпечата го, отвори го, прегледа бегло съдържанието. Физиономията му издаваше напрежение и живо внимание, когато попита графа:
— Известен ли ви е дословният текст на писмото?
— Съдържанието, но не и дословният текст.
— Негово величество ви упълномощава за сключване на една много важна сделка с Генералните щати. Мога ли да ви помоля за информация?
— Разбира се! Трябва предварително да отбележа, че моята информация касае само определени лица. И понеже Негово величество е сметнал за добре да не посвещава в тези неща министъра на външните работи херцог Дьо Шоазьол, то и аз не мога да си позволя да включа тукашния ни пълномощен министър граф Д’Афри.
— Вашите желания ще бъдат строго съблюдавани, както мога да ви уверя в името на Негово величество. Та сега нататък, господин графе!
— И тъй, без въведение, минхер. Кралят възнамерява да направи един заем от Генералните щати.
— Аха? Пак ли? Хм-м! На каква сума?
— Една съвсем необикновена — сто милиона.
— Сто… наистина значителна!
— Но в никой случай прекалено висока за средствата, намиращи се на разположение на Генералните щати.
— Може да е така, но съм длъжен да упомена, че имахме лош добив в колониите и разходите ни в последните две години дотолкова надвишават приходите, че хазната ни е празна и трябва да помолим за помощ нашите банкери.
— В това отношение не може да има опасения. Помощните източници на Генералните щати са неизчерпаеми, а кредитът им — неограничен.
— Той беше вече по такъв начин използван, че всемогъщият господар едва ли ще се реши да го напряга за чужда изгода.
— Не би ли се взел под внимание отстъпките, които ответната страна е готова да направи?
— Възможно. За каква лихва сте упълномощен?
— Нейният размер ще зависи от бързината, с която следва да се изплати заемът.
— Понятно. А какви гаранции ще предложите?
— Една съвсем необикновена, а именно залагането на предмети, чиято стойност възлиза на повече от два пъти размера на заема. Те представляват скъпоценностите от короната на Франция.
— О-о! — възкликна удивено секретарят.
— Ще признаете — продължи графът невъзмутимо, — че един такъв залог напълно ни подсигурява. Инструктиран съм да ви уведомя, че от наша страна ще знаем за депозирането само кралят, маркиза Дьо Помпадур и аз.
— Гаранцията е повече от достатъчна, но помислили ли сте и за затрудненията, които тъкмо сега конфронтират един такъв заем?
— Имате предвид мнимото изтощение на Франция от войната и безперспективността от едно скорошно оправяне на политическите, бъркотии? Я стига! В това отношение аз съм по-добре осведомен от други и мога да ви уверя, че краят на войната наближава. А и дори опасенията ви да бяха основателни, то нали сам изказахте убеждението, че при всички случаи сте гарантирани. Дойдох най-напред при вас, понеже зная колко много тежи думата ви при важни дела, и ви моля да ми назовете имената на онези господа, към които бих могъл да се обърна след вас.
— За съжаление не ми е възможно да ви дам тази информация. Позволете да представя вашата работа първо на Генералните щати, а после ще си покаже кой ще бъде натоварен да преговаря с вас.
— Имате позволението, но при условие за най-строга дискретност. Кога мога да дойда за отговора?
— Това също не мога още да определя. Къде сте отседнали?
— В «Принца на Орания».
— Ще си позволя да ви посетя веднага щом бъде взето някакво решение.
— В такъв случай разрешете още една прибавка. — Графът извади едно малко ковчеже и го подаде на секретаря. — Ще имате ли добрината да проверите съдържанието?
Калкоен го отвори и нададе вик на удивление. Хранилището съдържаше диамант с такава големина и чистота, какъвто никога не беше виждал.
— Великолепен, възхитителен камък! — възкликна той.
— На колко го оценявате?
— Не съм толкова добър познавач, за да мога да преценя стойността му, но мисля, че се отчита по милиони.
— Гарантирано! Кралят ме натовари да го оставя при вас за проверка срещу първия задатък от сто хиляди гулдена още преди сключване на основната сделка.
— Искате да ми поверите камъка, за да мога да го покажа на всемогъщия господин?
— Да, ако имате добрината да удостоверите получаването на диаманта с подпис и печат.
— С удоволствие!
Той грижливо заключи ковчежето и мандата на графа и издаде после исканата депозитна разписка. След получаването й графът си тръгна. В коридора едва не се сблъска с един мъж, при чийто вид неволно отстъпи крачка назад.