— Няма такова нещо.
Решителността в гласа на Саймън не успокои Доминик. По-скоро възвърна намусеното му изражение. Той пресегна за халбата, вдигна я, пресуши я и я напълни отново.
— Ти ми беше верен преди да победим сарацините — рече Доминик след малко, — но това бе друга връзка.
— Братя сме.
— Не — отвърна Доминик, като бутна халбата към Саймън. — Повече от това. И по-малко.
Саймън се стресна от тона в гласа на Доминик. Вдигнал халбата до устните си, той погледна брат си.
И откри, че е прикован от един немигащ поглед като този на вълка от карфицата.
— Струва ми се, че се чувстваш виновен за мъченията, на които ме подложи султанът — каза Доминик.
— Така е — отвърна веднага Саймън и отпи.
— Не, това беше моя грешка, която отведе хората ми в засада.
— Беше женско предателство — каза Саймън и остави халбата с трясък. — Курвата Мари омагьоса Робърт, а после му изневери с всеки мъж, който й хареса.
— Тя не е нито първата, нито последната съпруга, направила това — отвърна Доминик. — Аз обаче не можех да оставя една християнка на волята на сарацините, въпреки че бе живяла сред тях, откакто са я откраднали като дете.
— А и твоите рицари не биха го позволили — рече иронично Саймън. — И те бяха омагьосани от курвенските номера на Мари.
Доминик леко се усмихна.
— Да, тя е опитна развратница и аз имам нужда от такава, за да не позволява на норманските ми рицари да прелъстяват дъщерите на саксонците и да предизвикват нови конфликти.
Като се облегна в тежкия дъбов стол, донесен от господарската дневна на горния етаж специално за Глендруидския вълк, Доминик загледа Саймън с проницателните си очи, напомнящи живак.
— По едно време се тревожех, че Мари те е омагьосала — рече Доминик след малко.
— Така беше. За известно време.
Доминик прикри изненадата си. Винаги се бе чудил доколко Саймън се е поддал на изкусните примамки на Мари.
— Тя и теб се опита да омагьоса — посочи го Саймън.
Доминик кимна.
— Ти прозря студената й игра по-бързо от мен — рече Саймън.
— Аз съм с четири години по-стар от теб. Мари не беше първата ми жена.
— И на мен не ми беше първата — изсумтя Саймън.
— Другите бяха момичета с по-малко опит от теб. Мари беше… — Доминик сви рамене. — Мари беше обучена в харем да доставя удоволствие на един разюздан деспот.
— Тя може да е обучена и от Лилит в Ада и пак щеше да е същата. Мари не може да ме развълнува вече.
— Да — отвърна Доминик. — Гледах я как се опитва по време на цялото пътуване от Йерусалим до Блакторн. Ти се държа любезно, но би се оправил по-бързо с някоя змия отколкото с нея. Защо?
Изражението на Саймън се промени.
— Изпрати да ме извикат, за да разговаряме за курви, така ли, господарю?
Доминик въздъхна и прие, че по въпроса за Мари няма да може да изкопчи от Саймън нищо повече.
— Не — отвърна той. — Исках да поговорим насаме за предстоящата ти женитба.
— Ариана против ли е? — остро попита Саймън.
Черните му вежди рязко се вдигнаха нагоре, но Доминик каза само:
— Не.
Саймън въздъхна силно.
— Отлично.
— Така ли? Ариана няма вкус към брака.
— Блакторн няма да издържи една война заради норманска наследница, зарязана от някакъв безименен шотландски воин — рече Саймън. — Ариана ще стане моя жена, преди да залезе луната.
— Не ми се иска да сключваш такъв студен съюз — каза Доминик.
По лицето на Саймън се мярна едва забележима усмивка. С бързина и ловкост, които бяха обезкуражили не един враг, той извади кинжала от пояса си и небрежно набоде парче студено месо. Силните му бели зъби се забиха в еленовата плът.
Миг по-късно върхът на кинжала блесна като змийски език. С кратко движение на китката Саймън метна парчето към Доминик, който го улови сръчно.
— Отначало и в твоя брак нямаше особена топлота — рече Саймън, докато брат му ядеше месото.
Доминик леко се засмя.
— Малкият ми сокол бе ценен съперник — съгласи се той.
Саймън се засмя.
— Тя направо те съсипа, братко. И все още го прави. Съгласен съм на по-малко страст и повече спокойствие в брака си.
Сребристо-сивите очи на Глендруид Улф претегляха Саймън за известно време. Отвъд каменните стена на крепостта духаше толкова силен зимен вятър, че тежките завеси помръдваха.
Стаята, предназначена за господарката на крепостта Стоунринг, бе луксозно обзаведена. Сега тя служеше за временна квартира на Доминик и Мег — господаря и господарката на Блакторн.
— Ти си страстен мъж — рече просто Доминик.
Очите на Саймън се промениха от ясно черно към нещо по-дълбоко и по-далечно от нощно небе без звезди и луна.