— Мислиш ли, че е Дьогер? — попита Саймън.
Доминик сви рамене.
— Откак този фукльо Джефри пристигна преди десет дни, всеки ден получавам сведения за Дьогер. Едни и същи.
— Което значи, че през тези десет дни Дьогер бавно е напредвал на север и е набирал рицари, оръженосци и главорези по пътя си.
— И курви — добави Доминик.
— Като човек, който се готви за война.
— Той твърди, че събира хора за нов поход към Светите места.
— Никой не му вярва.
Доминик сви рамене.
— Но и никой не го е нарекъл лъжец.
— Засега. Но ще разбере, че в Спорните земи няма причини за война.
Доминик не каза нищо.
— Въпреки хитрите маневри на пратеника на Дьогер, кралят одобри брака ми с Ариана — каза Саймън. — Норманският херцог също ще се успокои, щом съобщението за нашия брак и подаръците пристигнат.
— Херцогът предпочита да го наричат крал — каза сухо Доминик.
— Крал, херцог или селяндур, той ще бъде доволен от брака ми с Ариана — отвърна Саймън. — Аз вече съм доволен. Затова няма причини за спорове с барон Дьогер — напразно събира воини.
— Така ли? Или просто печели време, докато се разчуе, че Хубавият Джефри е бил предизвикан от Верния Саймън и заклан заради нахалната си уста?
— Дьогер ще има да чака тази вест, докато ледът се превърне в ад — каза Саймън. — Нямам намерение да тичам подир всяка муха, която бръмчи из обора.
Доминик погледна към кавалерите и им махна да се отдалечат. Момчетата се подслониха на стълбищната площадка.
— Саймън… — започна Доминик, после въздъхна. — За Бога, надявах се, че няма да се стигне до това.
Саймън слушаше напрегнато и се чудеше какво тревожи брат му.
— Нека да изпратя за лейди Амбър — каза най-после Доминик. — Тя ще каже дали обвиненията на Джефри са лъжливи. И ще сложим край на неприятностите, които той ни създава.
— Не.
Резкият отказ на Саймън бе неочакван. Доминик помълча и потта също тъй направо:
— Защо не?
— Не искам да подлагам Ариана — или Амбър — на това изпитание.
Това бе само половината от истината, но Саймън нямаше намерение да обсъжда другата половина.
— За Бога… — изръмжа Доминик. — Амбър би сложила край на лъжите на Джефри!
— Какви лъжи?
Доминик не можа да скрие, че е шокиран.
— Джефри казва, че е любовник на Ариана!
— Не. Това са измислици.
— Но…
— Забелязал ли си — ти или кой да с друг — каквито и да са признаци, че Ариана не ми е вярна?
Доминик процеди през зъби злобно проклятие. Ръката му, облечена в ръкавица, удари по каменния парапет.
— Забелязал ли си? — настоя хладно Саймън.
— Велики Боже! — промърмори Доминик. — Разбира се, че не! Откак Джефри пристигна зная точно къде и как тази свиня е прекарала всяка секунда!
— Свен е негова постоянна и невидима сянка.
— Да.
Саймън сви рамене.
— Тогава няма проблеми.
— Не ми разигравай сцени — каза Доминик сърдито. — Зная отлично, че мисълта ти е по-бърза от меча ти.
Саймън не отговори.
— Джефри се хвали из цялата крепост, че е спал с Ариана — каза Доминик.
— Спал е.
Доминик занемя потресен.
— Аз и жена ми говорихме за миналото веднъж. Само веднъж — каза Саймън. — Оттогава съм забранил да се говори за това.
— Ариана ти с казала, че Джефри й е бил любовник?
— Тя ми каза, че Джефри я е насилил в Нормандия!
— Насилил? — попита Доминик. — Или изнасилил?
— Да.
— И барон Дьогер още счита Хубавия Джефри за свой син? — попита Доминик в недоумение.
— Да.
— Не са ли му казали?
— Казали са му.
— И какво?
— Случило се е в нощта, когато казали на Ариана, че ще бъде омъжена за Дънкан Максуел, а не за Хубавия Джефри. Джефри разправя, че го повикали в дневната и пили вино от една чаша и тя го съблазнила.
Доминик присви очи.
— И са му повярвали?
— Да.
— Но защо?
— Във флакона за парфюм на Ариана имало остатъци от любовна напитка. А флаконът бил намерен в леглото й, при кръвта от загубената й девственост.
— Ариана ли ти каза това?
— Тя каза, че Джефри й е отнел девствеността. А подробностите разказва той и си спомня събитието с голямо… удоволствие.
Доминик изрече ново проклятие. Сигурен бе, че Джефри се е наслаждавал да се подиграва на Саймън.
— Какво казва Ариана за обвиненията му?
— Не говорим за миналото. Никога.
— Господи! — каза шевно Доминик. — Каква чудна кошничка със змиорки!
— Аха.
— Как мислиш, какво се е случило между Джефри и Ариана?
Саймън не отговори.
— Значи — каза тихо Доминик — ти вярваш на Джефри.
Моментът беше много напрегнат. Доминик дълго разглежда лицето на Саймън. Блестящите сиви очи приличаха много на очите от брошката на Глендруид. Най-после Доминик изруга уморено и погледна встрани.