— Ако убия Джефри, това няма да промени факта, че не съм първият мъж на Ариана — каза спокойно Саймън. — Пък и не бих рискувал съдбата на крепостта Блакторн заради нещо, което не може да се промени.
Известно време се чуваше само шумът на вятъра и виковете на рицарите, които заемаха отбранителни позиции из крепостта.
— И ти го приемаш? — каза Доминик най-после.
Саймън затвори очи за миг. Когато ги отвори, те бяха бистри и непроницаеми като нощта.
— Няма да имам друга жена освен Ариана.
Доминик стисна устни и те се изпънаха в права линия.
— Мег каза същото.
Саймън се намръщи.
— Очите на Глендруид.
— Да. Тя видя, че приемаш Ариана за годеница такава, каквато е днес, вместо девственицата, на която имаш пълно право. Затова не пратих за Амбър и не заврях нейната истина в упоритото ти гърло.
— Благодаря ти. Няма да позволя да срамят Ариана пред цялата крепост.
— А ти? Къде отиде гордостта ти?
— Тя е понесла и по-тежки удари.
— Наистина ли?
— Да. Когато моята страст към една женена курва едва не ти струва живота.
Доминик погледна с намръщено лице пустите полета около крепостта и хълмовете, забулени от мъгла.
— Какво ще правиш, ако Джефри обвини Ариана в изневяра? — попита Доминик. — Знаеш, че ще го направи. Той е решил да те застави да го предизвикаш.
— Свен ще отрече лъжите на Джефри.
— Свен е следил Джефри откак е в крепостта. Чувам, че Ариана и Джефри са се срещнали точно преди това.
— Свен ще направи по-добре, ако внимава какво говори пред теб — каза Саймън с безпощадна яснота. — Мога да го убия, без това да доведе до война.
— Той ти е приятел.
— Но Ариана ми е жена.
Доминик погледна брат си в очите и пак отклони поглед.
— Ако Блакторн имаше силата да издържи война с барон Дьогер, къде би бил Джефри сега?
— Мъртъв от десет дена — каза отсечено Саймън.
С присвита очи от ледения вятър и със свито от вълнение гърло Доминик помълча и едва тогава се реши да проговори.
— Ти не вдигаш меча и се унижаваш заради лоялността си към мен!
— И заради Мег. Заради нероденото ти дете. Заради децата, които се надявам да имам и аз един ден.
— По Светите места не би го направил.
— Там аз бях един глупак, тласкан от страст. Страстта вече не ме ръководи. Аз я командвам.
Ръката на Доминик се сви в юмрук. Саймън бе направил жертва заради брат си. И беше прав относно уязвимостта на Блакторн. Те нямаше да могат да отблъснат една организирана и решителна атака на такава войска, каквато Дьогер набираше.
За момент Доминик затвори очи и наведе глава, като да се молеше. Най-после вдигна глава и погледна обичния си брат.
— Длъжник съм ти — каза Доминик и очите му блеснаха от вълнение. — Не зная дали ще мога да ти се отплатя.
— Не — каза Саймън. — Аз съм в дълг пред теб.
Но Доминик се бе обърнал и крачеше към стражата. Само вятърът чу протеста на Саймън.
— Виждам ги вече, господарю! — извика стражата. — Идват!
Доминик се наведе срещу вятъра, а Саймън избърза да застане пак до брат си.
Стражата имаше право. Конниците се приближаваха бързо.
— Бойни коне — каза Саймън.
— Да.
— Гледай! — извика Саймън. — Това е лейди Амбър!
— Сигурен ли си?
— Да! Когато я видях за пръв път, беше като сега — косата се развяваше около нея като златен огън. Боже, и Ерик е с нея! Виждаш ли Стагкилър до жребеца?
— Той е прав — каза Свен, който бе застанал зад тях. — А кафявият жребец е на Дънкан. Познавам го, защото това лято го водих до Блакторн.
— Слава Богу — въздъхна Доминик, обърна се и направи знак на Джон, който дотича тутакси. — Дай сигнал по крепостта всички да си гледат работата. И се погрижи да съобщят на лейди Маргарет броя на гостите.
— Да, господарю — каза Джон и изтича към стълбата.
— Ще ги посрещнем на портата — каза Доминик и се обърна към Свен. — Къде е любимецът на Дьогер?
— Наблюдавах го до сигнала за тревога.
— В леглото ли беше?
— Не.
Доминик изръмжа.
— Съвзе ли се Джефри?
— Да, за съжаление.
— От какво? — попита Саймън.
— Вчера сутринта са го намерили в кочината, при свинете — каза безразлично Доминик.
— Какво?! — възкликна Саймън.
Доминик и Свен се спогледаха.
— Някой го е съблякъл гол и го е оставил легнал по очи в мръсотията — каза Свен иронично.
Саймън изгледа двамата мъже, които го гледаха очаквателно и каза сухо:
— Трябваше да го направя аз, но не го направих. Кой даде заслуженото на този хубавец?