— Зная — каза мрачно Доминик. — От сърце искам да те оставя да нарежеш Джефри на тънички филийки. Но не мога.
Мощните ръце на Дънкан се сключиха болезнено около Саймън и не му позволяваха да се изтръгне на свобода. Той се опита един път, два пъти… и притихна. Пазеше силите си за момента, в който Дънкан щеше да отслаби хватката.
— Извинявай, братко — каза Доминик и сложи ръка върху ръката на брат си с неприкрита нежност.
Но времето на съжаленията и извиненията бе свършило. Мег говореше ясно и високо — както трябва да говори една магьосница от рода на Глендруид. Настъпи мъртва тишина. Чуваше се даже нежният звън на златните й украшения.
— Сър Джефри оскърби честта на лейди Ариана. Тя настоя да се избегне решаването на този проблем с оръжие, защото това би застрашило мира, поддържан с толкова много усилия от Глендруидския вълк.
Вълна от шепот премина през тълпата на скупчените рицари. Всеки знаеше какво предстои. Всички се бяха се чудили защо Саймън не бе предизвикал Джефри на бой още преди десет дена, нито след това.
Сега вече знаеха.
— Вместо това — продължи Мег — Ариана помоли сър Джефри да бъде разпитан от Мъдрите. Лейди Амбър даде съгласие.
— Що за глупости? — попита Джефри и тресна бирената чаша на масата. — Целият свят знае истината. Лейди Ариана е моя…
Острието на един кинжал, опрян до устата му, прекъсна тази реч. От двата ъгъла потекоха тънки струйки кръв.
— Лорд Доминик те предпочита жив — каза кротко Ерик, — но аз нямам такова желание, пък и Доминик не ми е господар.
Джефри опита да се дръпне назад, но кинжалът на Ерик го последва. Кръвотечението се усили.
— Дръж се прилично — каза меко Ерик — или ще ти отрежа езика. Сега разбрахме ли се?
— Да — каза пресипнало Джефри, но очите му казваха ясно, че ще убие Ерик при първата възможност. Очите на Ерик блеснаха в отговор. Соколът му крещеше и подскачаше.
— Лорд Ерик — каза ясно Доминик, — бих предпочел да си до мен.
Ерик сне бавно и неохотно кинжала си и се върна бързо на господарската маса. Той бе гост на Доминик, но не само това: разпитът на Мъдрите не допускаше употреба на сила, освен ако разпитваният се опиташе да се бие. Джефри не показваше никакви признаци на съпротива.
— Продължавайте, ако сте готови — каза Доминик на Амбър.
Мег погледна Амбър съчувствено. Знаеше какво предстои на момичето. Амбър не забеляза погледа. Тя гледаше Ариана.
— Готова ли си, госпожо? — попита Амбър.
— Да — каза Ариана. — Но ти сигурна ли си, че няма да разпитваш повече мен?
— Сигурна съм. Важно е да узнаем всяка от истините на Джефри.
— Тогава сме загубени — каза твърдо Ариана. — У Джефри няма истина.
Джефри понечи да говори, но се отказа. Напред пристъпи енергично Ерик.
— Ще дойде и твоят ред да разпиташ Ариана — каза Мег отчетливо. — Ако поискаш да я разпитваш.
Амбър пое дъх и бавно издиша, набирайки кураж. След това сложи пръст на бузата на Джефри, малко над мястото, откъдето ножът на Ерик му бе пуснал кръв.
Щом го докосна, Амбър побледня. На лицето й изби пот. Очите й се разтвориха широко и станаха почти черни. Тя стискаше здраво зъби, за да не извика.
Каквото и да бе почувствала Амбър при допира до Джефри, то й бе причинило силна болка. Но само допряна до него, тя можеше да узнае неговата истина.
Или лъжите му.
Амбър видимо потрепера. Тя призоваваше опита на Мъдрите, за да овладее реакцията си на допира до Джефри.
На господарската маса Саймън почувства как пръстите на Дънкан се сгърчват в мълчалив протест срещу изпитанията, на които бе подложена жена му.
— Не съм искал нито Ариана, нито Амбър да страдат така — процеди Саймън през зъби.
— Зная — каза Дънкан и отслаби хватката си. — Нито Амбър е молила Бога да й даде способността да вижда истината. Тя просто я има и трябва да я изстрада.
— Защо го позволи? — попита Саймън брат си.
— Това е право на Ариана.
— Да бъде посрамена пред цялата крепост? — попита Саймън гневно. — За Бога, тя не заслужава това!
— Но го поиска — каза тихо Доминик. — Боя се, че е била излъгана, Саймън.
— Това е минало! — изсъска Саймън. — За мен няма значение дали е била изнасилена или съблазнена!
— За Ариана има значение.
Обичам те, Саймън. Скоро ще можеш да ми вярваш дотолкова, че да ме обичаш и ти.
Саймън притихна. В него пулсираше болка. Късно бе разбрал истината на Ариана. Тя наистина вярваше, че той ще я обикне, ако докаже, че е била насилена, а не просто съблазнена.