Джефри измъкна кинжал изпод мантията си и замахна с него.
Кинжалът на Саймън прелетя като сребърна ивица над масите и се заби до дръжката в рамото на Джефри. Преди някой да успее да въздъхне, Джефри политна да падне и Саймън се стовари върху него.
Саймън изтръгна кинжала от изтръпналата ръка на Джефри, обърна острието към него и го опря до ребрата му точно на мястото, където Ариана бе ранена от кинжала на изменника. Когато острието спря да потъва, Саймън натисна дръжката рязко.
— Дано прекараш цяла вечност в ада — каза тихо Саймън.
Джефри издъхна, преди да падне на пода.
Изправен над мъртвия си неприятел, Саймън чу, сякаш от много далеч, думите на рицарите в залата.
Хубавият Джефри.
Касапинът-изменник.
Любимият рицар на Дьогер.
Мъртъв.
Верният Саймън най-после отмъсти за Предадената Ариана.
Тръпка разтърси Саймън, когато ръката на Доминик легна меко на рамото му. Яростта утихна, върна се здравият разум. Саймън разбра какво бе направил.
Мразеше се за необузданите си страсти. Обърна гръб на трупа на Джефри и се изправи пред Глендруидския вълк.
— Пак те предадох — каза Саймън. Гласът му бе дрезгав от усилието да се въздържа.
— Ти защити честта и живота на жена си — каза спокойно Доминик. — Няма предателство в това.
— Можех да пощадя Джефри. Не го направих още по-лошо: ако можеше това да се повтори, бих направил същото… само че по-бавно, по-болезнено, докато тази свиня заквичи да я довърша по-бързо.
Саймън се обърна и протегна ръка.
— Лейди Амбър, моля те за една услуга.
Амбър се поколеба, преди да докосне Саймън. Пръстите й се дръпнаха веднъж, след това останаха спокойни. Дълга въздишка се отрони от гърдите й. Тя гледаше Саймън със златистите си унесени очи и го чакаше да заговори.
— Кажи на жена ми — каза Саймън, без да погледне към Ариана, — че щях да накарам тази свиня да млъкне по-рано, ако Блакторн бе по-непристъпен.
— Истина.
— Кажи на жена ми: сигурен съм, че тя ми е вярна.
— Истина.
— Накрая — каза Саймън тихо — кажи на жена ми, че силата на моята любов не зависи от убедеността ми в нейната невинност.
— Вярно е.
Внезапно Саймън пусна ръката на Амбър.
— Съжалявам за болката, която ти причиних, госпожо.
— Нямаше болка.
— Ти си толкова мила, колкото и красива.
Саймън се обърна към Ариана.
— Славейче мое — каза той тихо, — сега спокойна ли си?
Ариана не можа да продума. Сълзи я душаха и течаха от очите й, защото чу всичко, което Саймън не каза. Нейната безразсъдна решимост да докаже невинността си бе накарала Саймън да предаде брата, когото обичаше повече от всичко на този свят.
За да я защити, Саймън уби спокойствието на Блакторн, като уби Хубавия Джефри.
В съзнанието на Ариана прозвучаха думите на Мари за предателството и за Светите места и й напомниха друга истина, научена твърде късно: Саймън е човек на силните чувства Ще минат много години, докато забрави. Или докато прости.
Ариана се боеше, че за нея ще е все едно.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА
— Госпожо? — обади се Бланш.
— Какво има?
Ариана трепна при звука на собствения си глас. Смъртта на Джефри тази вечер бе достатъчна, за да разстрои всекиго, но вестителят на барон Дьогер, който оповести предстоящото пристигане на своя господар, препълни чашата. Нервите на всички в Блакторн бяха опънати до скъсване — чакаха да се разбере точно кога пристига баронът и — още по-важно — с колко воини.
— Не мога да намеря любимия ви гребен — призна смутено Бланш.
Ариана сякаш не я чу. Беше сигурна, че е чула вика на стражата през шума на вятъра.
— Госпожо?
— Под леглото. Близо до прозореца — каза Ариана отсечено.
Бланш тръгна към леглото да вземе гребена, но спря на половин път и се обърна към Ариана.
— Дарбата ви се е върнала!
Думите проникнаха в съзнанието на Ариана през мислите й. Тя погледна Бланш нетърпеливо.
— Не. Видях го там одеве.
— О…
Бланш отиде до леглото, коленичи там и запълзя под драпериите.
— Ама че око имате — мърмореше Бланш. — Не мога да намеря проклетия гребен с две ръце!
— Каза ли нещо? — попита Ариана.
— Не — промърмори Бланш.
Когато се изправи, прислужницата беше благодарна, че кехлибарената магьосница не е наблизо да я хване в лъжа.
Ариана почти не забеляза как Бланш разреса и сплете черната й коса и я направи на висок кок. Мислеше за настъпващата нощ, за времето, когато Саймън щеше да завърши обиколката на укрепленията.