Чудеше се дали той й се сърди, както някога се бе разсърдил на Мари… или ще дойде при жена си в тъмното, да й покаже още веднъж, че екстазът винаги е нов и винаги изгаря.
Успокои ли се сега, славейче мое?
Сълзи опариха клепачите на Ариана.
Не се беше успокоила. Когато подложи Джефри на разпита на Мъдрите, беше поела голям риск, без да знае достатъчно. И се оказа, че отговорът не значи нищо за Саймън.
Но същият този отговор го бе накарал да предаде брат си още веднъж.
Саймън не я бе обичал преди това. Нямаше да я обикне и сега.
— Как мислите, кога ще дойде? — попита Бланш.
— Саймън ли? — попита Ариана с дрезгав глас.
— Не. Баща ви.
— Скоро. Много скоро.
— Тази нощ ли? — стресна се Бланш. — Вече стана много късно.
— Няма да се казва барон Дьогер, ако не пристигне когато всички мислят, че се е отказал.
— О… И с колко воини ще пристигне?
— Много. Твърде много.
От заледените укрепления долетя вик. Ариана се вслуша, без да помръдне. Стражата обяви, че барон Дьогер пристига през тъмнината и бурята.
— Мъдрата дреха! — каза Ариана. — Бързо!
Бланш донесе роклята, подаде я на господарката си и отстъпи назад, за да не я докосва повече.
Ариана не бе завършила още със закопчаването на роклята, когато Доминик, Саймън, Ерик и Дънкан засноваха из крепостта, за да дават заповеди на рицарите.
— Един джентълмен би почакал до утре и тогава би пристигнал в крепостта. Така повечето от нас не биха били в леглата.
— Дьогер се надява да изненада нашите рицари мъртвопияни. И нас с тях — каза Доминик.
— Тактик както винаги — каза Саймън.
— Дьогер или Доминик? — попита сухо Дънкан.
— Дьогер — каза Доминик.
— Доминик — каза Саймън.
Глендруидския вълк се усмихна язвително.
Четиримата мъже излязоха на двора. В светлината на факлите ледът блестеше мрачно.
— Ерик — каза Доминик, — моля те да не показваш ума си. Накарай Дьогер да мисли, че си…
— Глупак? — подсказа Ерик.
— Не мога да се надявам чак на това — парира го Доминик — Дьогер е дяволски хитър. Но ако си мълчиш, съществува най-малко един шанс да го изненадаш с бистрия си ум.
Ерик се усмихна като вмъкна.
— Не допусках, че си го забелязал.
Саймън преглътна смеха си, докато пристъпваше по хлъзгавите камъни на калдъръма. Способността на Ерик да вижда система там, където другите виждаха само хаос, бе карала неведнъж Глендруидския вълк и Мъдрият магьосник да се хванат за гърлата.
За Доминик Ерик до голяма степен бе нож с две остриета. Въпреки това Доминик бе респектиран от смелостта и необикновения ум на по-младия мъж.
Когато четиримата наближиха караулката, Куцият Хари отвори вратата й. Вътре в мангала гореше огън като голямо оранжево око сред умъртвяващ мраз.
— Мислиш ли, че Дьогер ще предаде оръжията си? — попита Дънкан с влизането в караулката.
— Защо не? — попита Саймън иронично. — Ти и твоите рицари го направихте. Ерик и неговите рицари — също. Никой от вас не е длъжен да е верен на Доминик. Особено магьосникът.
— Да — каза Ерик с въздишка. — Досега Глендруид Улф ми е носил само неприятности.
— Благодаря — каза Доминик — Мислех, че не си забелязал.
— Какво ще стане ако Дьогер не приеме забраната? — попита Ерик, без да обръща внимание на Доминик.
— Ще спи на полето с лед вместо възглавница и вятър вместо завивка — каза Саймън.
— Говориш, сякаш тази перспектива те радва — каза Доминик.
— Бих предпочел баронът да нощува в ада, при любимия си рицар свинар, вместо в чистото поле на крепостта Блакторн.
Доминик погледна уморено по-малкия си брат.
— Не бой се — каза Саймън натъртено. — Аз съм на твоите заповеди… освен ако те добавят още нещо към страданията на Ариана.
Дънкан и Ерик се спогледаха в несигурната светлина на факлите. Саймън за пръв път поставяше условия пред лоялността си към Глендруидския вълк.
— А ако нещо наложи нови страдания? — попита Доминик.
— Тогава, Глендруидски вълко, ще ти се наложи да ме удържаш по-внимателно от одеве. Дошло ми е до гуша от мъже, които могат да измъчват един беззащитен славей.
— Не е толкова безпомощна — каза сухо Доминик. — Ти видя белезите по лицето на Джефри.
— Да — промърмори Дънкан. — Ноктите на лейди Ариана трябва да са като кинжали.
— Не са ноктите — каза Ерик. — Роклята й е от най-съвършената тъкан, която кланът Силвърфелс някога е произвел.
— Какво искаш да кажеш? — попита Саймън.
— Тъканите на Сирина са предназначени за Ариана — все едно, че тя е една от древните Мъдри воини, които владеят отдавна загубени за нас умения — каза Ерик.