— Обясни какво значи това — каза рязко Доминик.
— За Ариана тази рокля е и броня, и оръжие. Питам се дали Касандра не го е предсказала.
— Както се питаш как би могъл да я използваш в своя полза — каза мрачно Дънкан.
Колкото и да харесваше брата на Амбър, Дънкан не бе забравил кой бе двигател на опасните събития, довели в края на краищата до сгодяването на Дънкан за омъжена жена, която престъпи клетвата си заради сделката.
— В своя полза? — протестира тихо Ерик. — Не. В полза на Спорните земи. Предпочитам мира пред войната — както Глендруидския вълк.
Тропот на многобройните конски копита накара четиримата мъже да се спогледат.
— Жалко, че Дьогер не обича мира — каза Ерик. — Колко воини води със себе си?
— Ще узнаем, когато Свен се завърне — каза Доминик.
— О, да. Сянката. Бих искал да имам такъв човек под ръка — Каза Ерик. — В Спорните земи има места, които… са… затворени за мен.
— Ако успеем да надвием Дьогер, Свен ще дойде при теб с моята благословия. И ще се радва — каза сухо Доминик. — Мирът го измъчва.
— Господарю — каза Хари. — Идва един рицар.
— Сам ли е?
— Да.
Саймън потрепера.
— Това прилича повече на преговори между врагове, отколкото на гостуване на тъст — каза тихо Дънкан.
— Саймън — рече Доминик. — Ще можеш ли да сдържиш гнева си достатъчно дълго, за да говориш вместо мен?
— Да.
— Тогава действай — Доминик се обърна към Ерик. — Може ли да се разчита на твоето куче за разузнаване?
— Да.
— Можеш ли да го пратиш извън стените на крепостта, за да открие мъже, които се крият?
— Да.
— Моля те, направи го. Бързо.
Ерик свирна. Звукът бе силен и ясен като на гайда.
Стагкилър се появи изпод сянката на караулката. Ерик му каза нещо на някакъв древен език. Кучето го погледна със златистите си очи, обърна се, препусна през отворената вратичка и след миг изчезна в тъмнината.
Оттатък крепостния ров изпръхтя кон; мъжки глас заговори рязко. Звънна конска сбруя.
— Тръгвай — каза тихо Доминик.
Саймън излезе навън. Вятърът подхвана мантията му и я развя. Блесна разкошната белота на кожената и подплата.
Конят на рицаря изпръхтя отново и отстъпи встрани. Макар и да не притежаваше мускулната сила на бойните жребци, животното очевидно беше бегач с тези стройни, дълги крака. На светлината на факлите наметалото му изглеждаше бяло като подплатата на Саймъновата мантия.
— Лорд Чарлз, барон Дьогер — каза високо рицарят — идва след мен. Дали лорд Доминик льо Сабр, наричан Глендруидския вълк, ще приеме барона?
— Да — каза Саймън, — ако баронът се съгласи да остави всички оръжия и брони при портата. Лорд Доминик не разрешава в крепостта да се внася оръжие, освен ако бъде заключено в оръжейната на крепостта Блакторн.
— Велики Боже — каза смаяно рицарят. — Кой си ти да заповядваш на барон Дьогер?
— Брат на лорд Доминик и управител на крепостта — каза отсечено Саймън. — Казаното от мен е казано от него.
— Тогава ти си сър Саймън, наричан Верния!
— Да.
— И съпруг на лейди Ариана?
— Да.
— Ще разкажа на барона за хладния прием на брат ти.
Вестителят обърна коня, смушка го и препусна обратно в нощта.
— Как мислиш, какво ще направи? — попита Доминик, когато брат му се върна в кулата.
— Ще остави достатъчно въоръжени бойци извън крепостта, за да я обсади — каза Саймън.
— Ерик, как мислиш?
— И аз мисля така — каза Ерик. — Баронът ще влезе вътре с шепа шпиони и убийци. Щом прецени силата на крепостта и настроението в нея, ще си замине.
— Дали ще ни обсади?
Ерик сви рамене.
— Зависи колко слаби ще ни намери и какъв претекст ще съчини, за да оправдае нападението, ако то му е целта.
— Имаш ли някакви други предчувствия? Ясновидски или други?
Очите на Ерик се присвиха, докато се превърнаха в светещи жълти цепки, отразяващи светлината на факлите.
Доминик чакаше. Трудно му бе да понася главоломните рискове, поемани от Ерик, но се прекланяше пред тактическите способности на Учения мъж. Само блестящ стратег можеше да извлече победа от развалините на забранената любов между Амбър и Дънкан и мир — от безкрайния кипеж на Спорните земи.
Най-после Ерик каза:
— Има много възможности. Баронът може да иска просто да се убеди, че дъщеря му е добре при неочаквания си съпруг. Баронът може да иска война. Може да с някъде по средата.
— Да — каза тихо Доминик.
— Как спи лейди Глендруид? — попита Ерик.
— Зле.
— Сънува ли?
— Да.
— Даже през деня?
Дъхът на Доминик спря.
— Да. На вечеря.
Ерик посегна към меча, но меч нямаше. Пръстите му се свиха и той въздъхна.