— Значи освен смъртта на Джефри се е случило нещо още по-лошо — каза Ерик просто.
— Какво именно? — попита Саймън.
— Не зная — каза Ерик.
— Аз също — каза Доминик — Но зная със сигурност, че ако имаме някаква слабост, барон Дьогер ще я намери.
Към крепостта приближи конски тропот.
— Идва — каза Дънкан.
— Да — отговори Доминик.
— Въоръжен ли е? — попита Саймън.
Възцари се напрегната тишина. Най-после Доминик поклати глава:
— Не. Баронът е хитрец. Ще разузнае крепостта отвътре, преди да реши дали е обиден от моя хладен прием.
Ерик хвърли бърз поглед към Доминик. Глендруидския вълк се бе надявал, че баронът ще се разсърди и няма да прекрачи прага на крепостта.
— Майсторска работа — каза тихо Ерик.
— Но неуспешна — отговори Доминик — Сега ще ни се наложи да открием слабостите на барона, преди да е открил нашите.
— Толкова ли си сигурен, че ги имаме? — попита Саймън.
— Да — каза Доминик. — Точно толкова, колкото Дьогер.
— За Бога, какви са те? — попита Дънкан.
— Кълна се, не зная.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТА
Четиримата воини наблюдаваха мълчаливо как барон Дьогер язди нагоре към крепостта. Доминик заповяда:
— Спуснете моста.
След миг мостът изскърца и легна над крепостния ров. Без да спре, Дьогер мина по него, следван от петима мъже. Никой от тях не носеше ризница. Не бяха въоръжени.
— Барон Дьогер ви поздравява — каза един от рицарите.
Саймън изгледа шестимата мъже и веднага позна кой от тях е баронът. Подобно на Джефри, баронът бе красив като паднал ангел. Но лицето му изразяваше ум и жестокост и с нищо не напомняше разпътния Джефри.
Саймън не можеше да повярва, че неговият чувствен славей се е пръкнал от семето на този студен човек.
— Лорд Доминик от крепостта Блакторн ви приветства — каза неутрално Саймън.
— Кой е лорд Доминик? — попита единият от рицарите.
— Кой е барон Дьогер? — отвърна язвително Саймън.
Един от рицарите излезе напред; конят му за малко да стъпче Саймън. Но Саймън стоеше неподвижно по средата на моста, изправен срещу вятъра, който развяваше мантията му.
— Аз съм барон Дьогер — каза човекът, който приличаше на паднал ангел.
Саймън усети движение зад себе си. До него застана Доминик. Очите на Глендруидския вълк блестяха зловещо в нощната тъмнина.
— Аз съм лорд Доминик.
— Що за глупост е тази заповед да не се внасят оръжия в крепостта? — запита баронът.
От сянката извън светлината на факлите се обади Ерик:
— Глендруидския вълк предпочита да се радва на мира, а не да воюва.
— Наистина ли?! — зачуди се баронът. — Колко странно. Повечето мъже предпочитат съда на оръжията.
— Брат ми — каза Саймън — оставя безсмислените битки на другите. Така му остава време да се радва на многобройните си победи.
От сенките на кулата се чу гласът на Дънкан:
— Но ако някой глупак накара лорд Доминик да излезе на бой, с него е свършено. Питай Рийвърс. Стига да намериш кой да говори с мъртвите.
Дьогер изгледа изпод вежди двамата братя; после погледът му се отмести към кулата, където чакаха Ерик и Дънкан.
— Съжалявам, че не мога да предложа на твоите рицари по-добро място за нощуване от обора — каза Доминик, — но не бях предупреден навреме за пристигането ти.
— Така ли? — промърмори баронът. — Вестоносецът трябва да се е заблудил.
Доминик се усмихна на плоската лъжа.
— Лесно с да се заблудиш по тези места — каза Доминик. — Както ще се убедиш сам, тук успехът зависи повече от съюзниците, отколкото от собствения ти меч.
Доминик направи знак на мъжете зад себе си. Ерик и Дънкан пристъпиха в трептящия кръг на светлината.
— Това са двама от моите съюзници — каза Доминик. — Лорд Ерик от крепостите Сийхоум и Уинтърланс и лорд Дънкан от крепостта Стоунринг. Присъствието на техните рицари ограничава моето гостоприемство.
Безразличният, но нищо непропускащ поглед на Дьогер прецени мъжете, които стояха пред него и се спря на прастарата брошка с вълча глава на рамото на Доминик.
— Тъй — каза си едва чуто Дьогер. — Най-после го намерих. Имаше слухове, но… Е, хайде, има и други, още неоткрити древни съкровища.
Погледът на Дьогер се върна на мъжа с брошката. Глендруидския вълк. Очите на Доминик, светли като лед, бяха същите като странните кристални очи на вълка.
— Приемам твоето гостоприемство и нека бъде тъй, както предлагаш — каза Дьогер.
— Хари — каза високо Доминик, — отвори портата.
След секунди шестимата влязоха. Саймън и Доминик застанаха до Дьогер в момента, в който той слезе от коня.
— Господарската дневна е по-приятна от двора — каза Доминик. Покоите ти са приготвени. Ако не възразяваш да спиш в недостроената детска стая…