— Детска стая ли — рече Дьогер и погледна Доминик накриво. — Значи е вярно. Значи твоята магьосница пълнее.
— Да, Бог благослови моята съпруга и мен.
Усмивката на Дьогер бе ледена като камъните на калдъръма.
— Не исках да те обидя, лорд Доминик. Аз също се ожених за магьосница и имам деца от нея.
Вратите на преддверието се отвориха. От там нахлу топлина и светлина. Слугите се разтичаха, разпалиха огъня и донесоха студена вечеря и горещо вино.
Мъжете преминаха през голямата зала и влязоха в уютната дневна. На фона на буйните пламъци в камината се открояваше женски силует с разпусната коса. Мъдрите жени разпускат косите си за разпит. Но косата на тази жена бе черна като предателството — нямаше нито общо със златната коса на Амбър, нито с огненочервената на Мег.
— Милейди — каза бързо Саймън. — Мислех, че вече си си легнала. Ариана се обърна и протегна ръка, но към Саймън, не към барона.
— Чух, че баронът е пристигнал.
Гласът бе спокоен като лицето й, но роклята й неспирно се мяташе около глезените. Сребърната бродерия святкаше като жива.
Дьогер гледаше как пръстите на Саймън се сплитат с ръката на Ариана, здраво и нежно. Сивосините очи на барона видяха как поруменяха бузите на дъщеря му от докосването на Саймън и как телата им едва забележимо се устремиха едно към друго.
Ако бяха сами, щяха да се прегърнат както само влюбените се прегръщат. Дьогер беше сигурен в това.
— Тъй — каза Дьогер. — Значи и това е вярно.
— Кое? — попита тихо Доминик.
— Че Саймън и Ариана са сключили брак по любов, а не за да угодят на крале или на фамилии.
— Бракът ни е щастлив — каза Саймън.
Възхищението в погледа му, вперен в Ариана, казваше много повече. Нейните очи блеснаха в отговор като брилянти.
Дьогер заразглежда господарската дневна. Украшенията й бяха доста скъпи, но не представляваха нищо в сравнение с онова, което можеше да се види в неговия дом. С всичката си власт и с обширните си владения Глендруидския вълк не беше толкова богат, колкото се говореше.
А това значеше, че Доминик не може да си позволи да поддържа толкова воини, колкото Дьогер се бе страхувал.
Баронът се обърна към Доминик.
— Чух, че верността на брат ти към теб била безгранична.
— Аз и Саймън се обичаме, това е известно — каза Доминик. — Бъди сигурен, че дъщеря ти не би могла да има по-уважаван и обичан от мен съпруг от Саймън.
Дьогер отметна назад качулката си и изръмжа. Косата му блесна с отразена светлина като ковано сребро. Веждите му бяха съвсем черни, извити високо и странно изящни.
Песента на мънички златни звънчета накара Дьогер да се обърне бързо. Въпреки възрастта му това движение бе пълно с ловкост и сила.
— Лейди Маргарет — каза Доминик, — мислех, че вече спиш.
Мег отиде при Доминик. Роклята й прошумя, а звънчетата запяха сладко.
Дьогер присви очи. Бременността на Маргарет бе очевидна. Още по-ясно личеше колко здраво са свързани Глендруидския вълк и магьосницата Глендруид. Връзката им сякаш излъчваше светлина.
— Барон Дьогер, лейди Маргарет — каза Доминик.
— Очарован съм, госпожо — усмихна се Дьогер и протегна ръка. Усмивката промени барона. Някога е бил красавец Сега му бе останала някаква призрачна, но очевидно сексуална хубост.
— За нас е удоволствие да ни гостувате — каза Мег. Неочакваното преображение на барона от хладен тактик в явен сладострастник едва ли й бе направило впечатление. Или най-малкото не го показа. Тя отдръпна ръката си щом вежливост го позволи.
— Вие сте красива като огъня, лейди Маргарет — каза баронът басово. — А очите ви биха затъмнили и блясъка на смарагда.
Ръката на Ариана стисна силно ръката на Саймън. Тя познаваше добре способността на баща си да омайва жените. Често го беше правил със съпругите и дъщерите на враговете си.
Без да продума, Саймън вдигна ръката на Ариана до устните си и я целуна успокояващо.
— Очите й биха затъмнили не само смарагда — каза Доминик. — Те биха помрачили самата пролет. Няма по-красиво зелено от очите на лейди Маргарет Глендруид.
Мег бе останала равнодушна към комплимента на барона, но думите на съпруга й я накараха да се изчерви от удоволствие. Те се гледаха и за тях в тази стая не съществуваше нищо друго.
— Колко трогателно — каза Дьогер хладно.
— Нали? — каза бодро Саймън. — Наоколо само за това се говори — за любовта на вълка и на магьосницата. Искате ли да хапнете и да пийнете?
Саймън посочи към господарската маса, която вече се огъваше под тежестта на истинско изобилие. Дьогер прецени храната с един поглед.