— Викали сте ме, лорд Доминик — каза Амбър.
— Не, госпожо. Помолих за една услуга.
Амбър се усмихна едва-едва.
— Имате я.
— С барона се мъчим да разбудим една малка загадка. Бихте ли попитали кристала каква е истината?
При думите на Доминик баронът се обърна и изгледа Амбър с интерес.
— Амбър е Учена — каза Доминик. — Тя може…
— Зная за дарбите на Учените — каза бързо баронът. — Занимавал съм се с това цял живот. Владее ли тази дама дарбата на истината?
— Да — каза Доминик.
Дьогер въздъхна разочаровано.
— Значи не си откраднал зестрата за себе си. Иначе не би допуснал близо до тебе да живее човек, който може да каже истината. Е, няма как. Ето, госпожо. Докоснете ръката ми и открийте моята истина.
Амбър пое дълбоко дъх, за да се успокои. После докосна Дьогер и изведнъж извика. Ако Дънкан не бе я подхванал, щеше да падне на колене. Въпреки пронизващата я болка тя продължи да държи ръката на Дьогер.
— Бързо! — изсъска Дънкан.
Доминик попита барона:
— Имаше ли измама от твоя страна със зестрата на дъщеря ти?
— Не.
— Истина.
Амбър веднага издърпа ръката си.
— Благодаря, госпожо — каза Доминик.
Дьогер наблюдаваше Амбър с хищен интерес и видя какво й бе коствало да използва дарбата си.
— Макар и крехко, това оръжие е полезно — каза баронът. — Винаги съм мечтал да го притежавам.
Дънкан му хвърли убийствен поглед. Баронът се усмихна.
— Мисля, че е мой ред да питам.
Амбър погледна изненадано Доминик.
— Може ли, госпожо? — попита без желание Доминик и протегна ръка.
Амбър никога не бе докосвала Глендруидския вълк, но пое ръката му без колебание. Тялото й потрепера, но тя бързо се овладя.
— Имаше ли нещо ценно в сандъците, когато ги отворихте? — попита баронът Доминик.
— Нищо.
— Истина.
— Цели ли бяха печатите?
— Да.
— Истина.
— Чудна работа — промърмори Дьогер.
Доминик вдигна ръка от ръката на Амбър и й каза:
— Прости ми. Не исках да ти причинявам болка.
— Не ме заболя, господарю. У теб има голяма сила, но не и жестокост.
Дьогер се усмихна подигравателно. Амбър не каза нищо такова за него.
— Изглежда — каза Доминик, — че някой от твоите рицари е откраднал зестрата на Ариана.
— От моите? Защо да не е някой от твоите?
— Печатите бяха цели. Твоите печати, бароне. Не моите.
— Ах, да! — Дьогер сви рамене. — Може би е бил сър Джефри. Обичах го и му бях дал свободен достъп до всичките си неща.
— И до печатите ли? — попита Саймън.
— И до печатите.
— А сега Джефри е мъртъв и зестрата е загубена — каза Саймън.
— Не попитахте ли дъщеря ми за нея?
— Защо да я питаме? Тя беше потресена повече от нас — каза Доминик. — Ако знаеше нещо, щеше да ни каже веднага.
Дьогер погледна дъщеря си.
— Е, дъще? Защо не намери зестрата заради тях?
— Загубих дарбата си през онази нощ, когато Джефри ме изнасили.
— Изнасили. Така ли каза на съпруга си? — попита Дьогер с жестока усмивка.
— Да — каза хладно Ариана. — Лейди Амбър го потвърди.
На лицето на Дьогер се изписа лека изненада.
— Значи си изгубила дарбата си — каза замислено Дьогер. — Същото се случи на майка ти в нашата сватбена нощ, след като я обладах. Никоя магьосница не иска да загуби дарбата си, но мъжете знаят само да обладават.
— Грешиш — каза тихо Мег.
Главата на Дьогер се обърна към дребната женица, която бе стояла толкова неподвижно, че даже златните й дрънкулки бяха престанали да звънят.
— Моля?
— Съединяването с мъж може да усили, а не да унищожи мощта на една жена — каза Мег. — Зависи как се съединяват. Зависи от мъжа. Откакто съм жена на Глендруидския вълк, съм по-силна от всякога.
— Чудесно.
Дьогер се намръщи. След това сви рамене и се върна към въпроса, който го интересуваше най-много. Слабостта, не силата.
— Излиза, че Джефри е бил един страхливец, незаслужаващ доверие, който е унищожил дарбите на Ариана, вместо да ги засили — каза с безразличие Дьогер. — Лошото е, че други трябва да страдат заради него, но такъв с животът.
Саймън притихна. От барона се излъчваше някакво злобно удоволствие. Бе повече от ясно: той бе убеден, че е намерил търсената слабост на крепостта Блакторн.
— Когато се съгласих да дам скъпата си дъщеря за жена на един от твоите рицари — каза Дьогер на Доминик, — ти обеща, че нейният съпруг ще владее крепост под твоя скиптър и че по богатството си тази крепост ще съответства на положението на лейди Ариана в Нормандия.
— Да — каза мрачно Доминик.