От болката в гласа на Саймън в очите на Ариана блеснаха сълзи.
— Ти не си ме предавал. Никога — каза Ариана. — Ти би дал живота си, за да спасиш мен, когато бях за теб само едно бреме, жена, с която сключи брак единствено от лоялност към брат си.
— Никога не си била бреме за мен. Пожелах те още когато те видях за пръв път. Никога не съм жадувал така за жена, никога не ме е изгарял този огън, по-жарък от адския пламък.
Усмивката на Ариана бе тъжна и красива като сълзите, пролени за Саймън.
Желание. Изгарящ огън. Страст.
Но не любов.
— Зная колко много ме искаш — каза Ариана и потрепера при мисълта за мощната, необуздана чувственост на Саймън.
Саймън видя тази издайническа реакция и почувства как кръвта му пламва в отговор и поглъща болката за миналото, което просто трябваше да се приеме, защото не може да бъде променено.
— Ти ме искаше толкова много, че трепереше от желание — пошепна Ариана, — но никога не ме насили. Ти беше нежен, а другите мъже бяха жестоки; ти беше чувствен, а другите — пресметливи; ти беше щедър, а другите — себични. Да ти се сърдя? Не, Саймън. Ти си моята благословия.
— Ариана…
Буца се спря в гърлото на Саймън. Да бе живял вътре в душата й, не би могъл да види толкова ясно нейната правда.
Той бавно вдигна ръце и потопи пръст в среднощната прелест на косата й. Повдигна лицето й нагоре и устните му погалиха клепките и, попивайки сълзите, проронени за него.
— Като си помисля само какво ти е направила онази свиня…
Устните на Саймън галеха челото, скулите, носа, бузите, клепките на Ариана, устните й. Целувките му, гальовни като светлината на огъня, бяха молитва пред нея. Тя трепваше при всяко леко докосване и плачеше от мрака в очите на съпруга си.
— Не мисли за това — каза настойчиво Ариана. — Аз вече не си го спомням. Вече не. Даже и в сънищата си.
— Ти бе насилена жестоко. Предателството бе толкова голямо, че едва не уби душата ти. И въпреки това…
— Ти ме излекува — прекъсва го тя.
— … дойде горе на крепостната стена и ми показа какво значи истинска страст.
Ариана се опита да каже нещо, но гласът й заглъхна от напрежението на лицето на Саймън.
— Аз те взех, изправен с гръб към ледения вятър и твоята… — Споменът, желанието и още нещо разтърсиха Саймън и му отнеха гласа. — … и твоята сладостна топлина ме обгърна целия — каза той след миг с пресипнал глас. — И все пак, все едно, че бе девствена.
— За мен бе радост да те обгърна.
Тя прошепна тези думи до устните на Саймън. Нейното докосване бе нежно като целувките му.
— Почувствах колко ти е добре — каза той дрезгаво. — Обля ме целия.
Саймън почувства как пламва тялото на Ариана.
— Нямах намерение — каза тя, — но не можех… да спра.
— Зная — въздъхна Саймън, като хапеше нежно устните й. — И аз не исках да спираш. Исках вечно да стоя там, да ме брули леденият вятър и да усещам как по мен пулсира твоята огнена нежност.
Името на Саймън се превърна в тих стон, когато езикът му погали устните й.
— Ти трепереше, викаше и ме молеше да вляза по-дълбоко в теб. И въпреки това сякаш бе девственица.
— Исках те до безпаметство.
— И аз. И когато всичко свърши, и не можехме да си поемем дъх след този разтърсващ екстаз, ти се притисна до мен и ме задържа дълбоко в себе си.
— Толкова ми беше добре, съединена с теб!
— Да — каза Саймън. — Тялото ти ми го каза. То изплака страстта ти. Исках да изпия тези сълзи! Никога жена не се е отдавала така щедро на мъж. И въпреки всичко, ти бе като девствена.
Тръпка разтърси Саймън и втвърди устните му.
— Саймън? — пошепна Ариана, озадачена.
— Трябваше да бъда по-нежен — каза той със съжаление. — Целувките ми трябваше да бъдат като дихание по косите ти, по лицето ти, по ръцете ти.
Както й говореше, Саймън я целуваше нежно по косата, лицето и ръцете. Тя затвори очи. Пронизваше я такова желание, че затрепери.
— Трябваше да развързвам роклята ти дълго и бавно…
Сребърните ширити прошумоляха развързани; аметистовата рокля се разтвори под пръстите му. Хладкият въздух в стаята само изостри усещането на живителния огън на устните му, когато се наведе над нея.
— Трябваше да ти кажа колко съвършени са гърдите ти — каза дрезгаво Саймън, допрял устни до шията й. — Те са като от коприна, толкова топли и така сладко се молят за устата ми…
Той зацелува нежно гърдите й. Зърната й се втвърдиха и пламнаха, тъмнорозови като устата й.