Ариана бавно се обърна. Не се изненада, че вижда Касандра, тъй като бе разпознала гласа й още преди дори да е видяла виолетовата й рокля. Ариана обаче бе изненадана от материята, която Касандра държеше в ръце.
Като възкликна удивено, Ариана се приближи. Първата й мисъл бе, че никога не е виждала толкова красиво избродирана рокля. По деколтето и долния кант проблясваха загадъчни сребърни нишки и пробягваха като лъкатушна светкавица по дългите и богати ръкави.
Втората мисъл на Ариана бе, че цветът на пищната материя хармонира с аметистовия пръстен, който носеше. Третата й мисъл бе, че такава великолепна рокля трябва да се носи от щастлива булка, а не от такава, която търси всеки възможен начин да се отърве от брачния капан.
Дори смъртта.
С бледите си очи Касандра наблюдаваше и най-малката реакция у Ариана — от доволната светлина в иначе тъмните очи на норманската наследница при вида на плата, до тънките й пръсти, посягащи към материята… и сетне свиващи се в юмрук, неуспели да постигнат целта си.
— Можеш да докоснеш роклята, лейди Ариана. Тя е нашият дар за теб.
— Нашият?
— На учените. Макар че Саймън не ни харесва, ние… го ценим.
— Защо?
Безцеремонният въпрос не ядоса Касандра, а по-скоро я накара да се усмихне.
— Той е способен да учи — рече тя. — Не всеки може да го прави.
Блестящият дар в ръцете на Касандра зашемети Ариана. Омагьосваща бе фината игра на светлината по великолепната тъмна материя.
Изведнъж Ариана премигна и застана неподвижна, прикована от нещо, което не можеше да назове, което само усещаше. Нещо в материята се наслояваше, някаква картина я викаше като акорд от древна арфа. Под ярката бродерия, втъкано в цвета и фактурата на плата, се виждаше нещо подобно на две фигури…
Без да знае какво върши, Ариана посегна, за да проследи рисунъка. Той проблясваше върху плата като аметист на фона на пълна луна по жътва. Играта на цветове и светлина бе неуловима като въздишка сред бурята. И въпреки това също като въздишка рисунъкът бе очеваден за всеки, който има чувствителността да го открие.
Щом докосна плата с пръсти, Ариана разбра, че фигурите не са на рицари, които се бият, или на ловуващи благородници, нито на монаси, унесени в молитви, фигурите бяха на мъж и жена, преплетени един в друг така както бяха втъкани нишките на материята.
Ариана мълчаливо прокара пръсти по тях, като започна от тъмната разпусната коса на жената. Материята й зашепна нещо нежно. Беше и мека и жилава — сякаш жива.
Беше чудесна на пипане, но още по-омагьосващ бе рисунъкът, който с всеки следващ миг, проследяван от пръстите на Ариана, ставаше все по-ясен. Макар лицата на фигурите да бяха скрити от неуловимия блясък на материята самите те бяха тъй умело изтъкани, че не бе трудно да се различи мъжът от жената.
Жена със силни чувства с отчетната назад глава, с разпиляна коса, с отворени устни, които издават вик на невероятно удоволствие.
Омагьосаната.
Воин, едновременно страстен и сдържан, съсредоточен в мига с цялото си същество.
Чародеецът.
Той се бе навел над нея и пиеше с устни виковете й. Силното му тяло беше надвесено над нейното в очакване, потръпващо от чувствен глад, силен като сдържаността му.
Саймън ли беше това?
Сепната, Ариана отдръпна пръстите си.
— Не може да бъде — прошепна тя.
Касандра сви очи, но когато заговори, гласът й бе нежен, едва ли не жалостен.
— Какво има? — попита тя. — Какво виждаш?
Ариана не отговори. Само втренчено гледаше роклята.
Дори в мига, в който я наблюдаваше, тя се променяше отново. Сега тъмните като нощ очи на Саймън я пронизваха, като й обещаваха един чуден свят, в който тя вече не вярваше, свят, който беше топъл и тъмно проблясващ като аметистите и виното.
Магия.
— Не — прошепна Ариана. — Не може да бъде! Това е някакъв трик!
— Какво не може да бъде?
Този път гласът на учената жена не беше толкова нежен, колкото настойчив.
Ариана отвърна с диво поклащане на главата, при което от прическата й се отделиха черни букли. И въпреки че отстъпи назад, отново посегна към роклята.
Или роклята приближи към нея?
— Не — рече Ариана. — Не може да бъде!
Касандра положи роклята върху ръцете на Ариана.
— Няма защо да се страхуваш — каза небрежно тя. — Това е само плат.
— Изглежда… материята изглежда прекалено нежна, за да се носи.
Ариана промълви полуистината бързо, като се насили да погледне Касандра в бледите очи, вместо да гледа в роклята, която дори в този миг обгръщаше нежно ръцете й.