Но този път пръстените бяха два…
Ариана премига, потрепера и осъзна, че е в прегръдката на спящия си съпруг. Главата й се замая, когато осъзна какво се бе случило.
Магьосницата Глендруид има право на това. Съединяването с подходящ мъж може да засили дарбите на жената Аз съм излекувана!
Ариана се обърна да събуди Саймън, но спря, преди да изрече и една дума.
Моята безотговорност вече струва твърде много на Блакторн. Дьогер чака като огромен лешояд своя кървав празник. Какво ще стане, ако кажа на Саймън?
Сладката омая изчезна. Саймън ще настоява да я придружи до Стоунринг. Доминик ще настоява да ги придружат рицари, защото ако баща й подуши намирането на зестрата, сигурно ще се опита да го предотврати.
Не достигаха рицари за отбраната на крепостта Блакторн. Не бе възможно да се отдели и един даже за най-кратко пътуване до Стоунринг. Лагерните огньове на Дьогер заобикаляха Блакторн, сякаш крепостта бе обсадена.
И наистина, Блакторн фактически бе обсадена.
Ако събудя Саймън, той няма да ме пусне да замина, защото не може да тръгне с мен. Верният Саймън е нужен тук и сега на своя господар и брат.
Но аз не съм.
Ще се измъкна, ще намеря зестрата си, ще я върна на Саймън, за да я хвърли в лицето на баща ми.
При тази мисъл Ариана се усмихна. За нея щеше бъде удоволствие да докаже на баща си, че може да се равнява с всеки жесток рицар.
Знаеше, че е права. Знаеше със сигурност какво трябва да се направи.
И как.
За да напусна тайно крепостта, трябва да узная как се заключва портата.
Тя пое дъх няколко пъти и в съзнанието й се появи видение: дълъг коридор, по стените горят факли, от двете страни множество врати; склад, бурета със солена риба; птици, готови за печене; пресни и сушени плодове. В края на коридора — сушилня, множество рафтове един над друг с прострени съхнещи билки.
А над най-горния рафт, скрита в тъмното зад връзки канап — врата, затворена с резе. Тя се отваря някъде дълбоко в хълма.
Трябва ми и кон. Все някой ще е загубил коня си в тази суматоха. Някой от рицарите на баща ми сигурно има пиян кавалер или слуга.
Този път й потрябва повече време, защото видението беше неясно. Но постепенно, много бавно то изплува от тъмнината… Кон с норманска сбруя е обърнал широкия си гръб към вятъра, а муцуната му е завряна в купа сено близо до Блакторн.
Ариана се освободи внимателно от ръцете на Саймън. Той промърмори, сякаш протестираше, но тя го целуна леко и го погали по бузата. Той се сгуши в косата й, въздъхна и се успокои.
— Спи, любов моя — пошепна Ариана. — Всичко е наред. Зная къде е зестрата ми. Зная как да спася крепостта Блакторн.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ВТОРА
— Изчезна? Какво искаш да кажеш? — настояваше Саймън.
Свен отмести втренчен поглед от Доминик към Саймън. Беше ходил на кръстоносен поход с двамата. Не би се зарадвал на битка с когото и да било от тях. А Саймън вече бе готов да се бие. Свен погледна Мег с несъзнателна молба; тя седеше отдясно на лорда в топлата дневна.
— По-полека — каза Мег на Саймън. — Баронът е наблизо.
Саймън сви устни, но не възрази. Стана, бутна настрана остатъците от обеда си и застана толкова близо до Свен, че почти се допираше до него.
— Обясни ми.
Говореше тихо, но по гласа личеше, че е бесен.
— Лейди Ариана не дойде за утринната молитва — каза тихо Свен.
— Да — каза Доминик иззад Саймън. — Помислих си, че се е помолила при свещеника на баща си.
— Оня, дето я нарече развратница и поиска да я накажат за грях, който не е извършила ли? — попита ядосано Саймън с нисък глас — Не допускам. Тя по-скоро би се молила при свинете.
— Тази сутрин Ариана не е говорила с нито един от свещениците — каза Свен. — Не се изкъпа. Не е бродирала. Нито е свирила тъжни мелодии.
— А кухнята? — попита Мег. — Тя ги учеше как да приготвят задушеното по-вкусно.
— Пазачът, поставен от лорд Доминик в предверието, каза, че на двора са излизали само слуги и никой друг — каза Свен.
Доминик се усмихна и погледна Мег, която веднъж се бе промъкнала край Свен, преоблечена като слугиня. Свен улови погледа му и се усмихна печално.
— Пазачът бе от старите рицари на Блакторн — каза Свен. — Познава добре слугите.
— Нищо чудно, че Ариана избягва кухнята днес — каза Мег. — Там вие вятърът на самия пъкъл. Слава Богу, реколтата е прибрана в крепостта.
— Но лейди Ариана не е — каза Свен. — Не е на извора. Не е в казармите. Не е в оръжейната, в склада, в нужника, в нито едно проклето място, което претърсих.