— Дьогер — каза горчиво Саймън. — Ще го скопя!
— Къде би могъл да я скрие? — попита Свен спокойно. — Той е в крепостта.
Доминик погледна отново Мег.
— Соколче — попита гой тихо. — Какво показват сънищата ти?
Мег затвори очи. Когато ги отвори, бяха озарени от прозрение.
— Спах доста добре преди бурята — каза Мег. — За пръв път от много седмици. Сякаш нещо бе сложено на мястото му.
— А сега, когато си будна? Сънуваш ли? — попита Доминик.
— Когато бурята се втурна в параклиса, се почувствах като да бях там, в нея. — Тя потрепера — Там е много студено, господарю мой. Мъртвешки студено.
— Зная го много добре — каза Саймън. — Бях при дървената ограда. Насметох каменарите, сякаш бяха упорити говеда.
— Затвориха ли вече отвора? — попита Свен.
— Скоро ще стане — каза Саймън. — Ако ще да ми се наложи да нося сам всеки един леден камък. И може наистина да стане нужда. Бурята не показва никакви признаци да утихва.
— Да — каза Мег намръщено. — Не очаквах толкова силна буря в самото начало на сезона.
— Иди в сушилнята — каза Доминик на жена си. — Хората ти ще искат балсам да намажат измръзванията си.
Мег понечи да възрази, но видя решителността в очите на Доминик и разбра, че иска тя да изчезне от дневната.
— Разбира се — каза тя. — Но…
— Ако ми потрябваш — прекъсна я Доминик, — ще изпратя бързо да те повикат.
— Да — каза Мег сухо и тръгна — Ще чакам.
Когато песента на златните накити затихна, Доминик се обърна към Свен:
— Почакай навън, до вратата. Трябва да поговоря със Саймън.
Свен се досещаше за какво ще си говорят. Излезе от дневната с чувство на облекчение. Не му се искаше да бъде наблизо, когато братята заговорят за интимни неща от брака си.
— Да не сте се карали с Ариана заради изнасилването? — попита направо Доминик.
— Не.
— За баща й?
— Не.
— За нещо друго?
— Не сме разменили груба дума преди да заспим.
— Студенина?
Саймън затвори очи. Заля го вълна от горещи спомени.
— Не — каза Саймън дрезгаво. — Нищо подобно. Ариана ме изгаря като никоя друга жена на този свят.
Доминик въздъхна и прекара пръсти през косата си.
— Няма логика! — изръмжа Глендруидския вълк. — Защо е избягала?
— Може би не е.
— Може би, може би. Може на змиорките да израснат пера и те да отлетят към местата, дето си хвърлят хайвера! — отвърна Доминик. — Крепостта не е толкова голяма, че да се измъкне незабелязано жена в сватбена рокля с бродирани сребърни светкавици!
Саймън премълча. Доминик казваше истината.
— Ще я потърся сам — каза Саймън.
— Не.
— Защо? — попита рязко Саймън.
— Ако тръгнеш да викаш името на жена си от укрепленията до сушилнята, Дьогер ще използва повода да хукне при краля или при херцога и да закрещи, че сме убили скъпоценната му дъщеря и сме скрили и зестрата й, и трупа й. След което целият ад ще ни бъде сервиран за закуска!
— Ще внимавам да не ме види — каза през зъби Саймън.
— Пресвета Дево! — промърмори Доминик. — В момента изглеждаш внимателен като норвежки мечок!
Саймън с мъка се въздържа да му отговори с грубост. Измъчваше го дълбоко безпокойство. То се появи, докато помагаше на каменарите, и нарастваше с всеки положен камък.
След това от север нахлу бурята и направи зидането невъзможно.
Мъртвешки студено.
— Пусни Лийпър или Стагкилър но следите на Ариана — каза Саймън.
— Извън крепостта? Напразно. Бурята е унищожила всички следи.
— Започни вътре, по местата, където Ариана ходи рядко. Ако следите й са пресни…
Не се оказа нужно да довърши. Доминик вече повика един кавалер и му поръча да доведе в дневната Ерик с кучето му. Лийпър бе по-лесна работа. Доминик просто свирна и сивото куче се появи изпод масата, където търсеше остатъци.
— Има ли нещо, до което се е докосвала само Ариана? — попита Доминик.
— Арфата.
Доминик бе стъписан.
— Но тя не я ли е взела със себе си?
— Не. Оставила я е до леглото си.
Едва сега Доминик се разтревожи наистина. Никога не бе виждал Ариана без арфата до нея.
— Вземи арфата и иди при извора — каза Доминик напрегнато. — Ние ще започнем тук.
Докато Саймън намери арфата и стигне до мястото, където се намираха изворът и гарнизонът, Стагкилър и Ерик вече го чакаха.
Стагкилър не намери хора, скрити без огън — каза Ерик на Доминик. — Много е студено.
— Свен каза същото. Нито пък някои от хората на Дьогер са тръгнали към Стоунринг или към Сийхоум.
— И по-добре — каза Ерик. — Касандра би им приготвила неприятно посрещане.