— Да Според теб и Свен Дьогер има най-малко два пъти и вероятно даже три пъти повече бойци от нас.
— Ако барон Дьогер не седеше до масата в голямата зала, бих казал, че сме обсадени — промърмори Ерик.
Когато Саймън се доближи, Доминик каза сухо:
— Ние просто сме заплашени с обсада.
— Кой тръгва пръв — Лийпър или Стагкилър? — попита Саймън.
— Лийпър — каза Доминик — Тя излиза свободно от крепостта. Никой няма да забележи, че влиза или излиза.
Доминик се наведе към кучето, каза тихо нещо и посочи към арфата в ръката на Саймън. Макар че повечето кучета от нейната порода ставаха само за състезания по бягане на открито, Лийпър имаше добър нюх и много искаше да го използва. Тя подуши арфата един, два, три пъти и погледна Доминик. С едно движение на ръката той я изпрати да търси.
С длан върху главата на Стагкилър Ерик наблюдаваше как слабата сива кучка кръстосва стаята с извора и търси прясна следа. Когато стигна до каменната стълба, която се виеше на спирала в ъгъла на крепостта, тя заскимтя тихо.
Доминик веднага отиде при нея.
— Нагоре или надолу? — попита той.
— Надолу — каза Саймън. — Ариана рядко слиза по нея.
Друг жест прати Лийпър надолу по стълбата. Мъжете я последваха. Преди да стигнат до сушилнята. Мег застана на вратата разтревожена. Ръката й държеше здраво кожената каишка на Лийпър.
— Какво прави Лий… — започна Мег, но я прекъснаха.
— Пусни я! — каза Саймън тревожно. Мег пусна каишката, без да продума.
Лийпър се плъзна край дългата зелена пола на Мег и изчезна в сушилнята. Мег и мъжете я следваха по петите. Саймън грабна лампата, с която си светеше Мег, и почака да види какво ще направи кучката.
Множеството силни миризми в сушилнята объркаха Лийпър, но за съвсем кратко. След като подуши арфата още веднъж, тя се втурна да търси. Скоро хвана следа и тръгна да навлиза все по-дълбоко в тъмните ъгли на сушилнята.
В същия момент Мег и Доминик разбраха къде отива Лийпър. Доминик погледна бързо Ерик, сви рамене и реши, че Мъдрата магьосница е пазила по-важни тайни от тайния вход на крепостта Блакторн.
Муцуната на Лийпър се движеше но пода по права линия, сякаш някой я водеше на силно опъната каишка. Тя се изкачи до сноповете канап и до купищата чували, подраска по тях и изскимтя към вратата, затворена с резе.
— Отвори я — каза Доминик.
Саймън отвори и вдигна високо лампата. Видя се само един тъмен и тесен тунел.
От тесния отвор на тунела в стаята нахлу леден въздух. Мътен, далечен кръг светлина и воят на вятъра бяха единствените свидетелства, че тунелът има край.
Лийпър потрепера от студ и заскимтя от желание да продължи търсенето. Доминик извади каишка, закачи я за каишката на Лийпър и тръгна към тунела.
— Остани тук — каза Саймън и хвана Доминик за ръката. — Тук си нужен ти, не аз.
Доминик се поколеба за миг, подаде каишката на Саймън и се върна. Саймън му даде арфата, наведе се и последва Лийпър в отвора. Тъмната мантия тутакси се сля с мрака на тунела.
Кучето и човекът изскочиха в един върбов гъсталак с опадали листа. Още бе рано следобед, но тук вече падаше сумрак. Над гъсталака се носеше сняг, гонен безмилостно от вятъра.
Проследяването на Ариана щеше да бъде изключително трудно. Не се виждаше никаква следа. Въпреки това Саймън се втурна напред. Някъде там, под ледения вятър, бе Ариана.
Само на няколко ярда от гъсталака Лийпър загуби следата. Тя скимтеше, обикаляше и пак скимтеше. Накрая Саймън я дръпна обратно в тунела.
— Загуби следата, щом излезе от гъсталака — каза късо Саймън, когато влязоха в сушилнята. — Не се виждат и следи.
Очите му казаха много повече — по-тъмни и по-тревожни от бурята. И той, и Лийпър трепереха от ледените пориви на вятъра.
— Стагкилър — каза Саймън и се обърна към Ерик. — Съмнявам се, че ще намери нещо, което Лийпър не е подушила, но това сега е най-голямата ни надежда.
Никой не каза, че това е единствената надежда, докато бурята спре и стане възможно да се пусне Мъдрият сокол.
Стагкилър подуши арфата и се втурна в тунела. Бе толкова голям, че главата му опираше в тавана.
Мег и мъжете чакаха напрегнато.
Скоро, много скоро нещастният вой на Стагкилър се издигна над шума на вятъра.
— Загуби следата — каза Ерик.
— Има ли друга следи в тунела? — попита Доминик.
Ерик изсвири някаква остра и мелодична команда. Воят на Стагкилър престана. Много скоро кучето с пета козина изскочи от тунела. Ерик пое в ръце неговата огромна глава и му каза нещо неразбираемо.
Кучето се върна в тунела. След няколко минути се върна и запълзя към господаря си.
— В тунела няма друга пресни следи освен нейните и тези на Саймън.