— Нежна ли? — засмя се Касандра. — Съвсем не е така, милейди. Силна е като самата надежда. Не виждаш ли неизказаните мечти, втъкани в основата и вътъка?
— Надеждата е за глупците.
— Така ли?
Устните на Ариана се изкривиха в извивка, прекалено горчива, за да се нарече усмивка.
— Да.
— Тогава платът на Сирина ще пада спокойно около тялото ти — рече Касандра — Тя реагира само на мечти, а без надежда няма мечти.
— Не те разбирам.
— Учените често чуват това. Добре ли е прислужницата ти?
— Ъ, да — отвърна Ариана, сварена неподготвена от рязката промяна на темата.
— Добре. Моля те да й напомниш да не взема от лекарството повече, отколкото съм я посъветвала. Ако изпие прекалено много, ще й се замъгли разсъдъкът.
— Как да разбера разликата? — попита Ариана, останала без дъх. — Момичето има ум колкото на гъска.
Касандра се усмихна. Лицето й от строго стана доста внушително.
— Бланш прилича повече на сврака отколкото на гъска — рече сухо тя. — Макар да е по своему доста хитра, винаги ще гледа към онази дрънкулка, която в момента блести най-ярко.
Ариана не можа да не се засмее на проницателната оценка за прислужницата си.
С едно кимване Касандра се оттегли и остави Ариана сама със странната рокля. Тя я погледна много внимателно.
Не видя нищо друго освен светлината обляла разкошната материя.
Ариана не знаеше дали почувства облекчение или разочарование. Като промърмори нещо, тя пресегна да постави роклята на леглото.
Същото легло, в което довечера щяха да легнат със Саймън.
Не мога да го понеса отново.
Никога вече!
Вместо да остави роклята, Ариана се вкопчи още по-здраво в нея. Материята се превърна в успокоително богатство, нашепващо за един чувствен аметистов свят, в който виковете на жената са викове на удоволствие, а не на болка.
Без да иска, Ариана погледна плата с възхищение. Сетне се вгледа в него…
Воин, който е сдържан и страстен, съсредоточен с цялото си същество в мига
Силното му тяло бе надвесено над нейното.
При тази мисъл Ариана бе разтърсена от силно чувство, което я накара да се усети още по-безпомощна в капана.
Надеждата е за глупците! Има само един начин да се измъкна и мога само да се моля да бъда достатъчно силна, за да го направя.
— Лейди Ариана?
Гласът накара Ариана да се сепне, сякаш я удариха. Тя бързо пусна роклята на леглото и се обърна към вратата.
Съпругата на Глендруидския вълк, Маргарет, бе застанала тихо на прага и чакаше Ариана да й обърне внимание. В зелените очи на Мег се четяха и любопитство, и съчувствие.
— Съжалявам, че те обезпокоих — рече тя.
— Няма нищо.
Гласът на Ариана беше дрезгав, сякаш не бе говорила цяла вечност. Чудеше се колко ли време е стояла втренчена в материята, борейки се срещу магията, докато една упорита част от душата й посягаше към надеждата, която проблясва отвъд.
Глупачка.
— Направих за теб сапун и го оставих до ваната ти — каза Мег. — Надявам се, че ароматът му ще ти хареса.
Да накарам ли Мег да ми приготви специален сапун, за да зарадвам изтънчените ти ноздри?
Ароматът ти ми харесва много такъв, какъвто е.
При спомена за Саймън, надвесен над нея, който се смесваше с аметистовите образи от роклята, Ариана издаде някакъв звук.
Дали е възможно аз да съм жената с тъмната разпусната коса? Възможно ли е?
Глупачка! Това е трик на магьосница, с който да те омае да приемеш брака с мъж, ценен от учените. Цялото удоволствие в брачното ложе е за мъжа.
— Милейди? — попита Мег, като пристъпи в стаята. — Добре ли си? Да повикам ли Саймън?
— За какво? — попита дрезгаво Ариана.
— Неговата ръка лекува болести.
— На Саймън ли?
Мег се усмихна на безцеремонния скептицизъм в гласа на Ариана.
— Да — отвърна тя. — Въпреки черните очи и острата усмивка у Саймън има много доброта.
Ариана подозираше, че неподправено недоумение е изписано на лицето й, тъй като Мег продължи да възпява добродетелите на Саймън.
— Когато Доминик бе толкова болен, че не можеше да различи враг от приятел, Саймън легна до вратата, така че да се събужда и от най-лекия шепот.
— А, Доминик — рече Ариана така, сякаш самото име обясняваше всичко.
Така и беше. Наричаха Саймън „Верният“ заради непоколебимата преданост към брат му.
— Не само Доминик познава добрината на Саймън — продължи Мег. — Дори и котките в крепостта се надпреварват за ласките му.