Ерик сложи в ръката на Дънкан златна винена чаша и го отклони от усмихнатата, изчервена Амбър. Дънкан разбра намека и насочи вниманието си към новобрачната двойка. Изражението му се промени, докато огледа първо Ариана и сетне Саймън. Той вдигна бавно чашата.
Залата утихна.
— Дано видите как цъфти свещеното самодивско дърво — рече отчетливо Дънкан.
Сред събралите се рицари се разнесе одобрение и учудване, докато в откъслечни разменени реплики се преразказваше историята на любовта между Дънкан и Амбър.
— Слава Богу, няма такава опасност — тросна се Саймън така, че да чуят само двете двойки. — Ариана не е магьосница, та да омагьоса един рицар против волята му.
Ариана погледна Саймън отстрани и леко се усмихна.
— Да, но преди бях.
— Какво? — попита той.
— Магьосница — отвърна тя.
Саймън присви черните си очи, но преди да успее да каже нещо, Ариана се обърна към господаря и господарката на Стоунринг и рече:
— Отново ви благодаря за щедростта.
— Отново казвам, че удоволствието е наше — рече Дънкан.
Ариана продължи да говори, сякаш не бе чула, като извиси глас така, че да се чуе из цялата зала. Същевременно тя грабна ръката на Амбър с бързина, която съперничеше на бързината на Саймън.
Амбър издаде нисък звук, когато пустотата в дъното на Арианината душа премина през докосването като студена река.
— Ако някога в бъдеше — рече бързо Ариана — някой мъж или жена намекне, че не са се отнесли добре с мен в Спорните земи, нека се знае, че това е лъжа. Истината ли говоря, Амбър?
— Да — отвърна Амбър.
— Нека също така да се знае, че каквото и да се случи в този брак, Верният Саймън не носи никаква вина.
Бледа и олюляваща се, Амбър рече:
— Вярно!
Внезапно Ариана я пусна и погледна към Касандра.
— Ще ми бъдеш ли свидетелка, Касандра?
— Всички учени ще ти бъдат свидетели.
— Каквото и да се случи?
— Каквото и да се случи.
Без нито дума повече Ариана се обърна и тръгна през голямата зала. С всяка стъпка, с всеки дъх и всяко движение на тялото й диплите на роклята й се полюляваха като вълни. Среброто проблясваше и течеше като пролетна вода през изтъканата материя, измъчваше окото с усещането за рисунък точно под повърхността, точно отвъд разбираемото, така привлекателно като спомена за лятна жега през дълбока зима.
Дънкан се обърна към Касандра.
— Какво означава всичко това? — попита направо той.
— Знам това, което знаеш и ти.
— Съмнявам се — тросна се Дънкан.
Амбър положи ръката си върху рамото на Дънкан с лекотата на пеперуда. Без капка страх тя се вгледа в опасния лешников блясък на очите му.
— Ариана каза истината — рече Амбър. — Касандра, а чрез нея и всички учени станаха свидетели на истината на Ариана. Това е всичко.
— Не ми харесва.
— И на Ариана не й хареса.
Ерик погледна проницателно сестра си.
— Какво друго усети от истината на Ариана? — попита Ерик.
— Нищо, което бих могла да опиша с думи. А дори и да можех, не бих го направила. Това, което е в душата на Ариана, е нейно и тя ще реши дали да го сподели или да го скрие.
— Дори и от съпруга си ли? — попита Дънкан.
— Да.
Дънкан издаде звук на неприязън и прокара силна ръка през гъстия си тъмнокестеняв перчем.
— Не ми харесва — изръмжа отново той.
— Не се ядосвай, приятелю — рече Саймън. — Ариана защитаваше мен.
Дънкан погледна изненадано жилавия рицар и сетне се засмя на глас.
— Защитавала е теб ли? — попита той с недоумение.
— Да — отвърна Саймън със странна усмивка. — Примамлива мисъл, нали — да те защитава едно безстрашно малко славейче.
— Но каква опасност би могла да те сполети между стените на крепостта Стоунринг? — попита Дънкан.
— Няма да забравя да попитам Ариана… после.
С тези думи Саймън се обърна и последва жена си.
— Почакай! — извика му Амбър. — Според обичая роднините на булката я подготвят за младоженеца.
— Тъй като Ариана няма нито сестра, нито майка, леля или племенница, ще трябва да се задоволи с младоженеца — отвърна Саймън, без да се обръща.
— Но…
— Не се тревожи, Амбър. Няма да скъсам от припряност великолепната рокля на Ариана.
ГЛАВА СЕДМА
Ако си прережа гърлото, как да съм сигурна, че ще свърша добре работата?
Ариана си спомни безбройните ужасни разкази за рицари и битки, които бе чувала. Във всички тях имаше много кръв, но тя се проливаше от воини, които се биеха с алебарди, кавалерийски мечове и пики.
Сравнен с подобни оръжия изисканият меч, проблясващ в ръката й, изглеждаше като шега.
Господи! Дали проклетото острие е достатъчно дълго, за да стигне до сърцето ми?