Ако бе забелязал докосването, то не го отвлече. Все още бе наведен напред с напрегнато изражение и издути бузи, които изпращаха въздух към въглените.
Свитите устни на Саймън заинтригуваха Ариана.
Странно, мислех, че устните му са твърди, неподатливи, а сега изглеждат почти… нежни.
Саймън отново духна към въглените. Те просветнаха с нова топлина.
— Подпалките — въздъхна той.
Мина миг, преди молбата на Саймън да достигне странните мисли на Ариана. Тя взе кошницата, бръкна вътре и грабна първото, което й попадна. Бързо го подаде на Саймън.
— Ето — каза тя.
Дървото беше дълго наполовина на нейната ръка и дебело колкото три пръста.
— Прекалено голямо е — каза Саймън. — Огънят е все още твърде плах, за да поеме подобно бреме. Трябва нещо много по-малко.
Ариана се поколеба, поразена от нежните нотки в ниския глас на Саймън.
— Бързо — рече той, без да я поглежда. — Ако въглените горят прекалено дълго сами, ще се изтощят, без дори да са създали истински огън.
Ариана затърси слепешката в кошницата с подпалки, докато намери на дъното сухи съчки. Тя ги поднесе на дланта си.
Вземайки ги, Саймън прокара пръсти по дланта на Ариана с един жест, който бе странно гальовен.
Тя потрепери и дъхът й спря.
Когато усети издайническия трепет, Саймън се усмихна скришом, скрил усмивката в късата си брада.
— Точно такива ми трябваха. Бързо ще се научиш да палиш хубав огън — каза той.
Ариана помисли да отвърне, че при нея Бланш изпълнява подобни задачи. В крайна сметка обаче си замълча, защото не искаше да нарушава крехкото усещане за игривост, което чувстваше у съпруга си.
Тя си каза, че предпазливостта й се дължи на желанието Саймън да свали гарда и тогава тя да използва меча.
Не бе сигурна обаче, че си вярва.
Какво значение има? Смъртта ще настъпи достатъчно бързо. Ужасно е да ми доставя удоволствие една неочаквана трошица нежност у този воин.
— Още — каза Саймън. — Този път по-големи. Огънят става все по-смел.
Ариана зарови из кошницата и премига, когато една тресчица влезе в кожата й, сетне продължи да търси, без да откъсва поглед от светлозлатистата коса на Саймън.
Косата му изглеждаше мека като ухо на котенце. Тя се почуди дали ще е толкова мека и между пръстите й.
— Ариана?
— Ето — рече тя сепната и протегна ръка.
Саймън погледна бледите, тънки пръсти, които държаха малките подпалки като твърда слама. При първото докосване ръката й потрепна неуловимо. Следващото докосване я сепна по-малко. След миг пръстите му проследяваха линиите на дланта й с нежност, която бе почти милувка.
— Ммм — рече Саймън, като се преструваше, че избира подпалки.
— Мъркаш като Ленивеца — каза Ариана. Гласът й прозвуча странно в собствените й уши.
За Саймън бездиханността на Ариана бе малка победа — една тресчица, която се превръщаше в пепел, поддала се на жаравата.
Той взе с нежелание няколко съчки от ръката й и отново насочи вниманието си към огъня. Леко духна към умиращите въглени. Новата жарава зачерви сребристите им лица.
Мисълта да запали подобен огън у Ариана накара Саймън болезнено да затаи дъх.
— Още — рече той.
Дрезгавият му глас я заинтригува заради нещо, което не можеше да разбере. Забравила за меча, скрит в драперията на леглото, тя нетърпеливо затърси в кошницата, радвайки се на възможността да мисли за друго, а не за кошмари и смърт. Бързо намери няколко съчки с различна големина.
— Чудесно — каза той, като се наведе напред.
Дъхът на Саймън, преминал покрай бузата на Ариана, бе топъл и приятно ухаещ на вино.
Той видя лекото потръпване на ноздрите й, когато тя пое дъх. Саймън се усмихна, защото внезапно го прониза желание. Много му се искаше да грабне Ариана, да вдигне виолетовата й пола над бедрата и да потъне в нея.
Прекалено прибързано, посъветва го по-хладната част на мозъка му. Играта — ако тя наистина играе някаква игра — едва започва.
С голяма точност Саймън поставяше постепенно все по-големи и по-големи подпалки върху въглените. През цялото време внимателно духаше към малкия огън.
Внезапно нагоре се издигнаха огнени езици, които обхванаха подпалките в златиста топлина.
С една ръка Саймън довърши разпалването на огъня. Сетне го загледа мълчаливо, като галеше стоманеносивия котарак, който не бе помръднал от удобното си гнездо.
Докато наблюдаваше как дланта на Саймън поглажда гърба на котарака, Ариана се зачуди какво ли ще е усещането да я докосва с такава нежност силната ръка на воина.