Очите на Саймън се разшириха.
— Също така си невероятно твърдоглав! — довърши Ариана с повишен глас.
В настъпилата тишина никой от двамата не можеше да каже кой е по-изненадан от думите на Ариана. Сетне Саймън отметна назад глава и се разсмя.
— Последното поне е истина!
— Кое? — попита уплашено тя.
— За моето твърдоглавие.
— Да, ти вярваш в най-лошото, което казвам, но не в най-доброто — промърмори Ариана.
Единственият отговор на Саймън бе звукът на виното, което се изливаше в сребърните чаши. Когато ги напълни, той ги постави близо до огнището. Искаше да се постопли, но в стаята нямаше толкова голям стол.
Саймън бързо се огледа. Леглото бе достатъчно близо до огъня, за да може да се къпе в топлина, но и достатъчно близо, за да подпали балдахина, ако е спуснат. Саймън имаше намерение да прекара нощта именно в леглото.
Но не сам.
— Ела, мое нервно славейче. Седни до мен пред огъня.
Мекото звучене на Саймъновия глас бе като котешки език. Заинтригувана въпреки гнева си, Ариана рискува да погледне набързо през рамо.
Саймън се усмихваше, протегнал ръка към нея. Този път усети, че не бива да му отказва, иначе той просто ще излезе от стаята и ще я остави в очакване на съдбата си следващата или по-следващата нощ.
При тази мисъл в стомаха на Ариана се събра ледена буца. Съмняваше се, че ще може да издържи отново на подобно напрежение. Сега и тук трябваше да свърши всичко.
Тази нощ.
Бъди бърз, Саймън. Бъди силен. Сложи край на кошмара ми.
ГЛАВА ОСМА
Саймън гледаше как съпругата му се приближава. Ръката, която му подаде, бе трепереща и студена. В тъмните й очи се таеше ужас.
Смях, любопитство, флирт, страх. Тя сменя посоките тъй бързо като сокол в бурен вятър.
Дали Доминик е срещнал толкова много трудности с булката си?
Господи, нито една от другите жени, с които съм спал, не ми е донесла толкова тревоги!
Саймън си спомни със закъснение, че другите жени не бяха нервни девствени аристократки. Те бяха вдовици, държанки на паднали султани или безплодни момичета от хареми.
Само веднъж любовницата му беше омъжена жена.
— Толкова студена ръка — рече Саймън.
Ариана бе прекалено объркана, за да отговори. Ръката на Саймън бе толкова топла, че можеше да я изгори, помисли си тя.
— И другата ти ръка ли е толкова студена? — попита той.
Тя кимна.
— Не е възможно — рече Саймън мнително. — Покажи я.
Ръката, която той й протегна, бе голяма и въпреки това изящна, с неизбежните белези от битки.
— Ариана.
Тя трепна.
— Ако се канех да те хвърля на пода и да те обладая като някоя робиня, щях да го направя много пъти досега.
Ариана пребледня още повече. Джефри се беше справил зле, но му бе необходима цяла нощ тъй като бе пил много.
Когато Саймън осъзна, че тя го възприема сериозно, не знаеше дали да проклина или да се смее.
— Славейче — рече той с въздишка, — имаш ли някаква представа какво става между мъжа и жената през първата им брачна нощ?
— Да.
По скованото тяло на Ариана Саймън разбираше, че някой й бе обяснил много добре какво се очаква от съпругата в брачното ложе. И тя ненавиждаше самата мисъл.
— Естествено е да ти се вижда странно — каза той. — И за мъжа е странно първите няколко пъти.
— Така ли?
— Разбира се. Трудно е да разбереш какво да правиш с ръцете и краката си, а и с някои други части.
Преди Ариана да успее да реагира на тази изненадваща информация и на ярката червенина по бузите на Саймън, той хвана и другата й ръка И леко я дръпна надолу към леглото.
— Ти беше права — каза той. — Тази ръка е студена като другата.
Саймън подуха нежно дясната ръка на Ариана. Контрастът между хладината на нейната плът и топлината на дъха му бе толкова силен, че тя потрепери.
— Опитай виното — предложи Саймън.
Ариана се наведе и потопи пръст в една от чашите. Сетне леко облиза капката вино.
— Не — каза тя. — Ръцете ти са по-топли от виното.
Саймън искаше Ариана да се стопли, като пийне от виното, но видът на розовия й език, който го облизваше, отпъди всякакви подобни мисли от главата му.
— Сигурна ли си? — попита той.
Дрезгавината в гласа на Саймън се бе появила отново и доставяше удоволствие на Ариана. Като се усмихваше, тя се наведе и още веднъж потопи пръст във виното.
Със затаен дъх Саймън гледаше как облизва с върха на езика си мокрия от виното пръст от всички страни.
— Съвсем сигурно е — рече Ариана. — Твоята ръка е далеч по-топла от виното.