— Не разбирам.
Саймън отпи малко от виното, без да каже нищо. Остави нарочно блестяща следа от течността по устните си.
— Пий от мен — каза просто Саймън.
По лицето на Ариана се забеляза изненада, но тя повдигна пръсти към устните на Саймън, като се приготви да поеме виното с тях. Саймън отвърна глава.
— Не, славейче. С устни.
Очите на Ариана се разшириха, разкривайки великолепни аметистови дълбини, обрамчени от гъсти черни мигли. Тя бе целувала Джефри само няколко пъти, но никога по устните. Дори в кошмарите си бе избягвала това.
Ариана се наведе колебливо напред. Първото докосване на устните й до тези на Саймън я сепна. Той беше топъл, гладък и жилав. Брадата му бе мека и я мамеше да я погали с бузата си. И беше много вкусен.
Бавно, като се наслаждаваше на всяка капка, тя облиза всичкото вино от устните на Саймън. Когато осъзна какво е направила, замръзна в очакване той да я грабне и хвърли на леглото, обзет от страст.
Ариана погледна Саймън с очи, в които се четеше внезапният й страх.
— Кое е толкова ужасно? — попита той.
Тя тръсна глава.
— Но ти очакваше да бъде, нали?
— Аз… никога не съм целувала мъж по устните.
Думите й потънаха в Саймън като светлина в тъмното, осветявайки всичко.
Започвам да мисля, че Ариана е наистина такава, каквато често пъти изглежда — закачлива девица, а не завършена флиртаджийка.
— Очакваше да те ухапя ли? — попита той на шега.
— Не. Очаквах да ме хвърлиш на леглото и… — Тя рязко спря да говори.
— И да те обладая? — продължи Саймън.
Ариана кимна.
— Съжалявам, че те разочаровах — рече той с усмивка. — За мен си много примамлива, но не чак толкова много, та да ме замае страстта само след една непорочна целувка.
— Непорочна ли? Не разбирам.
— Ще разбереш.
При това Саймън отново намокри устни с вино и се обърна към Ариана. Устните му бяха гладки и блестящи, твърди и топли, сладки и странно солени. Но нищо не бе тъй упоително като горещият мрак зад устните му, където езикът й получаваше милувка за всяка една, която даваше.
Половината чаша вино, която Ариана бе пресушила, разля топлина из кръвта й. Преди този миг упойващото чувство би я обезоръжило. Сега обаче просто й се искаше да се приближи до Саймън, тъй като той бе котвата й в топлото кипнало море.
Саймън усети как Ариана се навежда към него. Прониза го тържество и нещо много по-страстно. Само дисциплината, на която се бе научил по време на свещения кръстоносен поход, му позволи да се въздържи и да не я грабне. Знаеше, че е прекалено рано за пламенното единение, което искаше. Едва сега тя започваше да забравя страха от онова, което предстоеше.
Като проклинаше мълчаливо проклетата стара мома, която сигурно бе напълнила главата на Ариана с ужасни приказки за брачното ложе, Саймън примами булката си с една по-дълбока целувка, сетне още по-дълбока, докато устните им се сляха напълно и всеки усещаше единствено вкуса на другия.
Ариана не бе изпитвала подобно нещо — една гальовна топлина, която бе едновременно и слънчева светлина, и кадифе. Едно сложно ухание, на което се наслаждаваше пак и пак, а то бе винаги ново, винаги различно.
Без да мисли за нищо, като усещаше всичко с трепетна сила, Ариана се отдаде на целувката.
Бавно и внимателно Саймън обгърна жена си с ръце. Макар много да му се искаше да легне с нея на леглото, откровеното й очакване да бъде хвърлена по гръб и обладана го накара да остане прав още малко.
Саймън леко се откъсна от целувката. Ариана промърмори някакво оплакване и слепешката потърси устните му. Това го накара да се усмихне с победоносна нежност.
— Саймън?
— Виното свърши.
— Не — запротестира Ариана. — Още го усещам.
— Така ли?
— Да, а ти?
— Нека да видим, славейче. Разтвори устни за мен още веднъж.
Без да мисли, Ариана се подчини. Саймън се наведе и с едно единствено движение улови устните й и ги прикова силно, като проникваше с език в устата й и после бързо се оттегляше.
Мрачни предупреждения се надигнаха някъде дълбоко в съзнанието на Ариана. Преди да успее да направи нещо, целувката се промени. Саймън галеше устата й с език, като докосваше всички меки точки в нея — от сатенената мекота зад устните до грапавините по езика й. Нежните целувки доставяха такова удоволствие на Ариана, че тя забрави да бъде нащрек и се включи в сладкия дуел на двата езика.
Този път, когато той започна ритмично да вкарва и изважда езика си, Ариана изстена тихо и зацелува още по-дълбоко Саймън.
Стонът й накара тялото му да потръпне от желание, което бързо подкопа самообладанието му. Ариана така гъвкаво и страстно се поддаваше, че той искаше едновременно да я защитава и да я обладае. Всичко в нея намираше отзвук в усещанията му — от деликатния парфюм в косата й до вкуса на слетите им устни, от нежната топлина на шията й под пръстите му, до странната материя, която сякаш отвръщаше на милувката му, когато той галеше женската плът под нея.