Сребърните ширити на деколтето изглеждаха така жадни да бъдат развързани, както и самият Саймън жадуваше да ги развърже. Той трябваше само да ги докосне, да помисли да ги дръпне и топлите сребърни връвчици се обвиха около пръстите му и се плъзнаха, оставяйки незащитена сладката територия отдолу. Същото беше и с виолетовата материя — едно гальовно посягане и тя се разтвори, за да го допусне до тайните на булчиното тяло.
Ариана така и не усети как корсетът на роклята й се поддаде на бързите ръце на Саймън. Тя се бе изгубила в една целувка, която бе като самия Саймън — силна и овладяна, свирепа и нежна, честна и сложна до дъно.
Удоволствието да се отдаде на целувката на Саймън и да го целува в отговор бе главозамайващо като виното, което течеше във вените й и я възбуждаше.
Пръстите му се плъзнаха от бузите на Ариана към ушите, после надолу към ямката на шията като засилваха удоволствието й. Тя инстинктивно прокара ръце през златистата му коса и започна да го гали като котка И той реагира като котка, като се промъкна по-близо и мълчаливо заиска още.
Като не разбираше как се отразява реакцията й на Саймън, Ариана прокара нокти през косата му до основата на шията му, докато леко смучеше езика му.
Само за миг целувката на Саймън се промени от доставяне на удоволствие към нещо далеч по-трескаво. Ритъмът стана по-забързан, по-жаден — едно откровено сексуално желание.
Ариана рязко усети желанието, което се излъчваше от Саймън и твърдостта на всеки мускул от тялото му. Целувките бяха за нея нови и приятни, далеч от нейния кошмар.
Но това не беше.
Мъжките ръце обхващаха голите й гърди, докато силните рамене със страшна лекота я избутваха да легне по гръб. Скоро краката й щяха да бъдат разтворени и болката и позорът щяха да започнат и никога да не свършат, освен в смъртта.
Кошмарът и отчаянието избухнаха у Ариана. Ръката й се измъкна и затърси меча, скрит в балдахина на леглото. Тя напипа сребърната дръжка на оръжието сякаш по поръчка. Без да мисли, бързо го издърпа.
Ариана беше много бърза. Острието одраска ръката на Саймън, преди той да успее да я грабне за китката. За миг той премести поглед от меча, инкрустиран с камъни, към дивите очи на невестата си.
Саймън бързо се пресегна и я обезоръжи, преди тя да разбере какво става. С бързо и умело движение хвана меча за дръжката и овладя оръжието.
Ариана разбра, че Саймън знае как да използва меча — така, както знаеше и да се бие със сабя.
— Не играй с мен на котка и мишка — каза тя грубо. — Свършвай с това.
Саймън я загледа за миг.
— Да те убия ли? — попита той.
— Да!
По устните на Саймън заигра странна усмивка. Със закъснение Ариана осъзна, че атаката го бе развеселила, вместо да го разгневи.
— Аз не съм толкова груб любовник, славейче. И двамата ще преживеем нощта в цветущо здраве.
Ръката на Саймън се раздвижи с лъжливо небрежна лекота. Мечът литна направо към насрещната стена, където една бледа дъска, не по-широка от човешки пръст, представляваше мишена. Един инч от острието потъна в дървото.
Още преди дръжката да спре да трепери, Саймън посегна към невестата си.
Когато Ариана осъзна, че е изгубила единствената си възможност да избяга от кошмара си, тя полудя. Започна да се бори срещу прегръдката на Саймън с безумно, мълчаливо отчаяние, като знаеше единствено, че не може отново да се подложи на изнасилване.
Саймън приемаше ударите достатъчно дълго, за да се укроти Ариана, без да я удари. Много бързо тя легна под него, прикована от далеч по-голямата му сила, като едва успяваше да поема дъх, камо ли да се съпротивлява.
— Господи — промълви Саймън разгневен. — Какво ти става?
— Никога! — отвърна диво Ариана. — Никога, чуваш ли ме? Никога няма да лежа под мъж, който блъска в тялото ми. Никога!
— Наистина ли? — рече Саймън с копринено мек глас. — И как точно възнамеряваш да ме спреш?
Той загледа как осъзнаването на безпомощността потъва у Ариана. С него дойде и същият вид чист животински ужас, който бе виждал в очите на сарацинските момичета след падането на крепостите, когато нахлуващите войници изливаха своята похот върху тези, които успеят да хванат.
Хладината на кожата на Ариана и лепкавата пот, която блестеше между гърдите й говореха красноречиво за нейния страх, както и силният трепет, който я разтърсваше от главата до нозете.