— Не бъди строг към тях — рече Мег, като напълни отново чашата му. — Те просто споделиха радостта на Ерик от женитбата, която ще донесе мир в една неспокойна земя.
Доминик изсумтя.
— Да. И с техните празненства не те оставиха да спиш цяла нощ.
— Не.
— Тогава какво беше? Защото ти беше будна, соколче. Знам.
— Сънувах — отвърна просто Мег.
Доминик млъкна.
— Глендруидови сънища ли?
Мег кимна, но не каза нищо.
— Има ли нещо, което да можеш да ми кажеш? — попита Доминик, тъй като знаеше, че сънищата на жена му не винаги можеха да се опишат с думи.
— Съществува опасност.
— Боже опази! — промърмори Доминик, загледан в безполезните воини, спящи из залата. — Опасността в крепостта ли е вече?
Мег наклони замислено глава.
— Не… съвсем.
— Отвъд крепостта ли е?
Този път нямаше съмнение.
— Да — отвърна тя. — Идва от тази посока.
Доминик сви рамене.
— Соколче, в Спорните земи винаги съществува опасност.
Мег се усмихна, тъй като тя и съпругът й много пъти преди бяха водили същия разговор, говорейки за сънищата й. Не че Доминик не й вярваше. Просто докато сънищата й не станеха по-ясни — ако това бе възможно — той не можеше да направи нищо, тъй като вече държеше мъжете под негово командване да бъдат в постоянна бойна готовност.
— Опасността е далеч по-малка, отколкото когато ти дойде в Спорните земи — посочи Мег.
Тя се наведе и целуна твърдата уста на мъжа си, като я смекчи и превърна в нежна любовна усмивка. Като се движеше, малките златни звънчета на китките и бедрата й звъняха. Една невероятно дебела плитка се плъзна напред. От нея с пронизваща сладост звъннаха златни звънчета.
— Глендруидски вълко — промърмори тя. — Казвала ли съм ти колко много те обичам?
— От сутрешната молитва не си — бързо отвърна Доминик. — Ужасно много време без твоята любов.
Смехът на Мег бе силен и красив като косата й. На няколко метра от тях Ариана спря до страничния вход на залата, хванала арфата си с две ръце. Тя бе поразена от музиката в смеха на Мег, от есенната пищност на хлабаво сплетената й коса и от неочакваната игра между Магьосницата на Глендруид и Глендруидския вълк.
— Ти си разглезен, вълчо мой — каза Мег.
— Да. Поглези ме още — рече Доминик, като я притегли в скута си. — Премалява ми от желание да те целувам.
— Премаляване ли?
Мег отново се разсмя. Ръцете й се плъзнаха по мантията на Доминик и я дръпнаха над раменете му. Като се наслаждаваше открито на необичайната сила на съпруга си, Мег галеше мускулите на гърдите и раменете му, и се възхищаваше на мъжката му сила.
— О, да — рече мрачно тя, прикриваща усмивката си. — Вече усещам колко си слаб от нуждата да ме целуваш.
— Ами смили се над мен тогава. Съживи ме!
Мег наклони лицето си към Доминик. Същевременно прокара пръсти през гъстата му черна коса и привлече устните му към своите. Целувката, която последва, беше бавна и чувствена.
Без да иска, Ариана си спомни за вълшебните мигове предната нощ, когато целувките на Саймън я бяха омагьосали и накарали да забрави за опасността, която със сигурност щеше да последва нарастващата страст на мъжа.
Ариана усети налудничав порив да извика на Магьосницата на Глендруид, да я предупреди, че целувката на мъжа е като усмивката му — една примамка за невнимателните. Разумът обаче я накара да прехапе език, преди да заговори.
— Съживи ли се? — попита след малко Мег.
— Да — рече дрезгаво Доминик.
Тя го заизмъчва, като прокара върха на езика си по горната му устна под мустаците.
Усмивката на Доминик бе тъмна, чувствена и мъжествена. С една ръка той отметна назад мантията си така, че да покрива и двамата. С другата хвана пръстите й и ги притегли съм центъра на тялото си.
— Кажи ми, соколче, съживен ли съм?
Доминик затаи дъх, докато ръката на Мег се движеше.
— Така изглежда — рече тя, — но може и да напипвам пейката.
— Провери по-… добре.
— Може наоколо да има някой.
— Обещавам да не пищя.
— Ти си един дявол.
— Не. Аз съм мъж, чиито задължения са го държали прекалено дълго далеч от жена му. Не усещаш ли?
— Тук ли? — попита жена му невинно, като галеше бедрото му. Доминик леко се премести, като накара ръката на Мег да се плъзне между бедрата му.
— Усещаш ли го сега, магьоснице?
Дрезгавият й смях издаваше, че напълно одобрява това, което се намира под хубавите дрехи на мъжа й. Смехът беше чувствен като огън и също толкова страстен.
Но не това шокира Ариана. Шокира я фактът, че в смеха на Мег нямаше страх. Нито сянка. Сякаш Мег също като Доминик предчувстваше неизбежния край на подобно измъчване.