Ариана ги загледа втренчено. За седемте дни, прекарани в Стоунринг, още не можеше да свикне с радостта, която пораждаше у Амбър новият й съпруг. Радостта на Дънкан не бе по-малка — факт, който Ариана не можеше да проумее.
Когато Амбър се завтече през стаята, протегнала ръце към Дънкан, Саймън изгледа кисело Ариана. Искаше да й каже с поглед, че също като нея намира младоженците забавни.
Мигът на мълчаливо разбирателство бе и сгряващ, и объркващ за Ариана. Как би искала да вярва на Саймън.
Глупачка, каза си студено тя. Той просто се опитва да те предразположи, за да не се съпротивляваш в сватбената нощ
— Мислех, че цяла сутрин ще слушаш оплакванията на крепостните селяни — каза Амбър на Дънкан.
— Така и направих — Дънкан взе ръцете на Амбър в своите големи длани. — Обаче Ерик ме съжали и прати хрътките да си полегнат край огъня.
— И Стагкилър1 ли? — попита тя, тъй като брат й рядко се разделяше от своето куче сянка.
— М-хъ. — Дънкан целуна краищата на пръстите и погъделичка дланите й с мустаците си. — Малко по-късно всички си тръгнаха.
Саймън сподави смеха си.
Крепостните селяни уважаваха брата на Амбър Ерик, бившия господар на крепостта Стоунринг, но определено се плашеха от животните на Учения мъж. Не един бе благодарил на бога, че новият господар на крепостта е мускулест воин, който не се занимава с древни обичаи, учения и животни, които са два пъти по-умни от обикновените хора.
— Ще ми липсва брат ти, когато отиде в крепостта Сийхоум — каза Дънкан.
— Брат ми или хрътките му? — попита усмихната Амбър.
— И той, и те. А може би ще ни остави няколко?
— От големите ли?
— Той има ли други? Та Стагкилър е висока почти колкото бойния ми жребец.
Като се смееше и клатеше глава на преувеличението, Амбър притисна буза до една от ръцете на Дънкан, белязани от битки.
Ариана наблюдаваше младоженците така, както ловуващ сокол би дебнал за внезапно движение долу на земята. Не бяха важни думите, които двамата изговаряха, а начинът, по който се гледаха, докосванията, усещането един за друг, което течеше помежду им като невидима река между два бряга.
— Смущаващо, нали? — попита тихо Саймън.
Той бе дошъл толкова близо до Ариана, че дъхът му раздвижи косата по шията й. Прекалено близо.
— Какво? — сепната, попита тя.
Беше й необходима цялата й смелост, за да не се отдръпне, когато погледна Саймън в ясните, черни като нощта очи. Отдръпването нямаше да свърши работа. Нито молбите да я остави на мира.
Джефри я бе научил на това и на много други неща, които бе заровила зад стени от болка и измяна.
— Смущаващо е това как един страховит воин може да стане мек като глина в ръцете на едно момиче — обясни Саймън.
— Бих казала обратното — промърмори Ариана, — кехлибарената магьосница е глината, а той — силните ръце, които я моделират.
Русите вежди на Саймън се вдигнаха в мълчаливо учудване. Той се обърна и погледна бегло Дънкан и Амбър.
— Права си — съгласи се Саймън. — И нейните очи са омаяни от любов.
Когато се обърна отново към Ариана, Саймън се приведе над нея, за да е сигурен, че разговорът им не се чува. Ариана неволно се отдръпна. Тя прикри това, като се престори, че настройва арфата си.
Но не успя да излъже Саймън. Той присви черните си очи и бързо се изправи. Не се смяташе нито толкова красив като Ерик, нито толкова богат, но не бе свикнал жените да се отдръпват от него, сякаш е нечист.
Друго го дразнеше още повече: Саймън бе сигурен във въздействието, което тялото му има върху Ариана, както и нейното — върху него. Когато се приближи за първи път към нея в крепостта Блакторн, тя го погледна веднъж и сетне продължи да го гледа така, сякаш никога преди не бе виждала мъж.
Саймън възприе Ариана по същия начин. Бе виждал по-красиви жени, но никога не бе виждал жена, която така да приковава сетивата му. Дори сирената Мари.
Тогава Саймън прие като жестока божия шега факта, че Ариана бе сгодена за Дънкан Максуел — приятел на Саймън и съюзник на Доминик. Когато се разбра, че Дънкан обича друга жена, Саймън незабавно предложи да се ожени за дъщерята на могъщия нормански барон. Женитбата щеше да осигури мира, от който Доминик така отчаяно се нуждаеше в Спорните земи, ако на крепостта Блакторн бе писано да процъфтява.
Когато предложи женитбата, Саймън бе сигурен, че Ариана го предпочита пред други мъже. Сега вече не бе толкова убеден. Вероятно просто се опитваше да го държи в напрежение. Това със сигурност бе играта на Мари, която тя играеше изключително добре.
— Обидих ли те с нещо, лейди Ариана? — попита хладно Саймън.