Ерик изгледа косо Саймън. Макар да говореше винаги хапливо, тази сутрин Саймън звучеше необичайно язвително.
— Дълга нощ, а? — попита любезно Ерик.
— Нощ като всяка друга.
— Брррр…
Саймън леко се усмихна.
— Означава ли това, че ще приемеш предложението ми за мантия, подплатена с кожи от бели невестулки? — попита Ерик.
Саймън се усмихна печално.
— Да, учени човече. Ще приема твоя дар.
— Съжалявам. Когато лейди Ариана бе приета от тъканта на Сирина, се надявах… — Ерик сви рамене. — Е, заради студените съпруги Господ ни е дарил с животинки с топла козина и любовници. Незабавно ще изпратя да вземат подплатата на мантията.
— Задължен съм ти.
— Не — отвърна незабавно Ерик. — Аз съм този, който ще ти бъде вечно длъжен. Ти ми поднесе несравним дар, когато се съгласи да се ожениш за студената норманска наследница.
Саймън не каза нищо.
Нито Ариана, въпреки че чу съвсем ясно всяка една дума. Така или иначе тя нямаше какво да каже. Мъжете говореха истината: по-скоро мантията, подплатена с кожи, щеше да стопли тялото на Саймън отколкото тя.
— Ако не се беше намесил — продължи Ерик, — Дънкан щеше да се ожени за Ариана, Амбър щеше да умре в Гоустглен, а земите на баща ми щяха да бъдат превзети от изменници.
Саймън се раздвижи неспокойно. Това, което се бе случило между Дънкан и Амбър на онова място отвъд загадъчните мъгли, не можеше нито да се претегли, нито да се премери.
То го смущаваше.
— За мен няма значеше — рече Саймън. — Никога няма да позная ужасните мъки на любовта, нито пък да видя как разцъфва самодивското дърво.
— Още си млад.
Саймън погледна Ерик изпод око.
— По-стар съм от теб — отвърна той. — И съм в брак с жена, изсечена от лед, който е взет от самото сърце на най-дългата зимна нощ.
— Знам, че има една сладка утеха за подобна студенина. Името й е Мари и очите й са черни като твоите.
Саймън почувства изблик на гняв и отвращение при мисълта за сръчната безверница Мари, но скри състоянието си.
— Сякаш говориш на Свен — рече Саймън. — Той възпява Мари с надеждата, че някой рицар чужденец ще падне в капана й и ще разпилее всичките си тайни заедно със семето си.
През смях, Ерик се наведе, за да докосне Стагкилър, който все по-нетърпеливо буташе господаря си.
— Какво има звяр такъв? — попита Ерик. — Какво те смущава?
— Навярно иска да си смените телата — рече мило Саймън.
— Вярваш ли на всичко, което Свен чува, когато подслушва в околностите?
Саймън се усмихна, но не отговори. Стагкилър настойчиво се блъсна в Ерик.
— Опитваш се да ме събориш ли? — оплака се Ерик. Навеждайки се над хрътката, Ерик зърна с крайчеца на очите си тъмния блясък на скъпоценните камъни в косата на Ариана.
— Лейди Ариана — рече Ерик, като се изправи. — Добро утро.
Саймън се вцепени. Сетне бързо отиде да доведе Ариана. Веднага разбра че е чула всичко.
Това не го обезпокои много, той като не бе изрекъл пред Ерик нищо, което да не бе казал първо на съпругата си.
Но болката, която видя в очите на Ариана, го разтревожи. Едновременно го наказа и разгневи.
— Закусила ли си? — попита Саймън спокойно.
Ариана стисна по-силно арфата и я притисна към тялото си, сякаш беше някакъв шит.
— Не — отвърна тихо тя.
— Хапни тогава. Слаба си като някоя от любимите си струни.
— Не съм гладна.
— Много добре знам, че нямаш апетит.
Гласът на Саймън бе хладен и безличен. Тишината, настъпила след думите му, бе нарушена от лекото раздвижване на пръстите на Ариана.
— Ти присъстваше, когато Амбър ме разпитваше — рече Ариана. — Знаеш как се чувствам.
— Благодаря ти, щедра съпруго, за напомнянето, че нощта наистина се предизвиква от отсъствието на слънцето, а студът — от отсъствието на горещината.
Този път тя замълча. Когато стана ясно, че никой от двамата няма намерение да заговори отново, Ерик изруга под нос и заговори любезно на норманската наследница.
— Зората след най-дългата нощ — рече Ерик — е винаги най-топла.
Ариана погледна продължително Ерик, преди да заговори.
— Много си любезен, господарю.
— Любезен ли?
— Да кажеш, че всички нощи свършват със зората, когато много добре знаеш, че някои нощи никога не свършват.
— Нищо такова не знам.
Очите на Ариана леко се разшириха, когато усети жестокото нетърпение, което се криеше зад благовъзпитаната повърхност на Ерик.
— Както кажеш, господарю.
Ерик въздъхна и му се прииска Ариана да не е толкова миловидна. Би било лесно да се сърдиш на една жена, която няма желание, а освен това е и грозна.
— Очите ти — рече Ерик.
— Моля? — попита тя.