Присвитите, проблясващи тъмни очи на Саймън бяха и предупреждение, и примамка за Ариана.
— Когато най-сетне се отвори — рече Саймън, — знаех как се чувства пчелата, като се плъзне между благоуханните листенца на цветето, за да пие нектар от сърцето му?
Ариана затаи дъх при думите на Саймън, които живо й напомниха сладкото плъзгане на език върху език, неговия вкус, който се разнасяше из устата й и тя отмаляваше от копнеж, който не можеше да назове.
Без да иска, тя прошепна името на съпруга си.
— Да — рече Саймън. — И ти си го спомни. Скоро ще се отвориш за мен по един друг начин и медът на желанието ти ще ме оросява като нектар.
Топла вълна обля Ариана. Беше сепваща и приятна.
— Но до този ден — продължи гладко Саймън — ще разменяш комплименти само с мен, тъй като аз съм единствената пчела, чието сладко жило ще познаят листенцата на твоето цвете.
Ариана отвори уста да отговори. Оттам не излезе нищо освен някакъв звук, който би могъл да бъде името на Саймън. Тя облиза устните си, които внезапно бяха пресъхнали.
— Ти ме съблазняваш безмилостно — рече Саймън пламенно. — Де да можех и аз да правя същото с теб.
С изненадваща скорост той се обърна, закрачи към Доминик и остави Ариана да се утешава с арфата, която държеше така силно притисната към гърдите си.
ГЛАВА ДЕСЕТА
— Хубав ден, госпожо — рече Бланш. — Почти си струва шестте бурни дни преди него.
Арфата, която държеше Ариана, издаде звук, приличен на отронена въздишка. Пръстите й продължиха бавно да докосват струните, докато Бланш остави настрана гребена и започна да сплита косата й.
Ариана едва ли забелязваше пръстите на Бланш. Тя бе хваната натясно между кошмара и смайващо сладките спомени от целувките на Саймън.
Съпруга от шест дни.
Тази вечер ще бъде седмата.
— Истинска благодат е, че времето се промени — промърмори Бланш, докато сплиташе дългата коса на Ариана. — Рицарите са полудели да отидат на лов.
Дали тази нощ Саймън най-сетне ще дойде?
Или ще опъне още повече нервите ми, да го чакам да дойде в леглото ми, да ми смъкне нощницата и да заблъска в мен, докато прокървя?
Ариана се насили да диша.
Колко жалко, че не може да се зачене от целувка.
Ръцете й смениха позицията си върху арфата, когато се сети за сладката сдържаност и плъзгащите се ласки на Саймъновите устни.
Ако и той си спомняше нейната целувка, това не личеше в поведението му. От утрото след сватбата им Саймън се бе държал с Ариана любезно и нищо повече.
Не искам нищо повече от него.
Това беше лъжа и тя го знаеше.
И въпреки това беше и истина.
Ариана желаеше целувките на Саймън, нежните му докосвания, усмивките му. Не искаше страстта, която пламваше като светкавица в буря и правеше очите му едновременно тъмни и бляскави. Тя се плашеше от мъжката сила, която можеше толкова лесно да я притисне, да я държи безпомощна, докато насили тялото й да приеме семето му.
Внимавай как ми се подиграваш, защото иначе ще взема това, което Господ и кралят са ми дали и по дяволите твоите девически страхове.
— Госпожо? — попита Бланш.
Ариана премигна. Тонът на прислужницата й подсказа, че я е викала неведнъж.
— Да?
— Харесва ли ви прическата?
— Да.
Бланш остави настрани гребена с гримаса. Ариана дори не бе погледнала отражението си в месинговото огледало.
— Ако имах вашето лице и тяло — рече Бланш, — не бих се крила в стаята си като монахиня.
— Де да можехме да си разменим телата — промълви Ариана — както се говори, че лорд Ерик и кучето му си ги сменят при пълнолуние.
Бланш потръпна и бързо се прекръсти.
— Не бъди такава гъска — каза Ариана. — Лорд Ерик е много мил с нас.
— Казват, че и Сатаната е очарователен.
— Сатаната не носи кръста на истинския вярващ.
— А лорд Ерик?
— Да.
Изражението на Бланш показваше недоверието й.
— Попитай свещеника на крепостта, ако не ми вярваш — каза Ариана.
Гласът й беше насечен като стакатото, което изтръгваше от арфата.
— Пак ли ще закусвате в спалнята си? — попита внимателно Бланш.
Ариана бе на прага да се съгласи, когато я обзе неспокойство. Осъзна, че се бе уморила от изолацията, която си налагаше сама. Тя рязко стана и взе арфата в ръка.
— Не — отвърна тя. — Ще закусвам в голямата зала.
Бледите очи на Бланш се разшириха, но тя каза само:
— Както искате.
Ариана тръгна към вратата, после спря. Остави арфата и започна нетърпеливо да разкопчава роклята, която бе решила да облече тази сутрин. Моравите дипли и розовите дантели на ръкавите вече не й харесваха.