— Донеси ми сватбената рокля — каза Ариана.
— Защо?
— Доставя ми по-голямо удоволствие от другите дрехи.
Като изгледа под око непредсказуемата си господарка, Бланш отиде до гардероба, в който висяха малкото рокли, донесени от Ариана от крепостта Блакторн.
— Много странна материя — промърмори Бланш.
— Странна ли? Как така? — попита Ариана.
— Изглежда мека като облак, а на пипане е груба като листа на магарешки бодил. Не разбирам как я понасяте до кожата си, дори само за да доставите удоволствие на Учената.
Сепната, Ариана загледа прислужницата си.
— Груба ли? — попита Ариана с недоумение. — Та роклята е по-мека и от най-финия гъши пух.
— Ужасно странен гъши пух — промърмори Бланш под носа си. Тя остави предпазливо виолетовата материя с пищната сребърна бродерия и нетърпеливо зачака Ариана да я вземе.
Този път Бланш не настоя да помогне на господарката си с ширитите. Нямаше и нужда. Роклята сякаш сама се завърза, без много помощ от бързите пръсти на Ариана.
Това бе едно от нещата, които й допадаха в подаръка на Касандра. Не се налагаше да търпи нежелани ръце по тялото си, за да се облече. Освен това материята отстраняваше петната с лекотата, с която патето се стръсква от водата.
— Чудя се как е изтъкана — каза Ариана, като прокара пръсти по плата. — Нишките са толкова тънки, че едва ги виждам.
— Казват, че най-скъпата коприна е такава.
— Не. Баща ми купи много топове коприна от рицарите, които бяха победили сарацините. Никоя от тях не бе така мека. И никоя не бе така мъдро изтъкана.
Но дори докато галеше материята, Ариана внимаваше да не се вглежда в дълбините, където се преплитаха светлината и сенките. Споменът за целувката на Саймън бе достатъчно обезпокояващ. Не се нуждаеше от образа на жената, извита страстно под милувките на воина, за да се разстройва още повече.
С арфата в ръка и сребърния кант на роклята, който нежно се плъзгаше по глезените й, Ариана тръгна към голямата зала. Из крепостта се чуваха гласовете на прислугата. Като вървеше към залата, Ариана ги чу да викат, да говорят за хубавия ден след голямата буря и за хитрата свиня, която отново била избягала от кочината на Етълрод.
В камината на залата гореше буен огън. Около него седяха Саймън и Доминик. Котаракът, известен като Ленивеца, отново се бе обвил около врата на Саймън като облак останал след буря. От движенията на мъжките ръце изглеждаше, че обсъждат тънкостите на лова на водни птици с различно големи соколи.
Освен любезното кимване, когато Ариана влезе в стаята, Саймън не направи друго движение, за да отиде при нея.
Ариана бе едновременно облекчена и… вбесена. Едва тогава призна пред себе си, че се бе надявала на възможност да поговори със Саймън.
Много добре е, че не се интересува от мен, каза си Ариана. Как да попитам съпруга си дали възнамерява да ме насили тази нощ или някоя друга?
Измърморвайки нетърпеливо една дума, Ариана отпъди страховете си, за които нямаше нито отдушник, нито тласък. След злополучната първа брачна нощ Саймън не обръщаше внимание на съпругата си, но беше любезен, когато се пресичаха пътищата им из крепостта.
Мег седеше до една от големите маси, на които обикновено се хранеха лордовете и дамите от Спорните земи. Но вместо храна пред нея имаше десетки балсами, лекарства, тинктури и кремове. До нея бе седнала Амбър.
— Касандра казва, че това е много добро при настинка — каза Амбър. — Въпреки че при леки случаи някои учени предпочитат да ползват лятна коприва вместо плодовете на Луциферското ухо.
Мег вдигна едно гърне, натопи бързо пръста си в него и разтърка крема между палеца и показалеца си. Когато кремът се затопли от кожата й, тя поднесе пръстите към носа си, внимателно подуши, близна ги и кимна.
Ариана седна наблизо. Оръженосецът на Саймън — едно момче с едва набола брада — веднага приближи с табла, на която имаше студено месо, плодове, сирена, хляб и кана с ароматен чай.
— Благодаря ти, Едуард — рече Ариана изненадана.
— За мен е удоволствие да обслужа дамата на своя господар — рече момчето внимателно.
Едуард погледна към Саймън, получи леко кимване и набързо се оттегли.
Ясно беше, че Саймън наблюдава закуската на Ариана. Като погледна таблата отново, Ариана разбра нещо друго — Саймън сигурно се е грижел за храната й през последните шест дни.
На таблата нямаше нито едно нещо, което тя да не харесва. Чаят бе изискана смес от шипки и лайка за която Ариана неведнъж бе казвала, че много харесва. Под бдителните черни очи на Саймън Ариана остави арфата си и започна да се храни.