— Нещата съвпадат — каза Ерик.
— Какво съвпада? — попита остро Касандра.
— През последните няколко дни се носят слухове от Сийхоум — каза Ерик. — Слухове за един рицар, който се бие за Сатаната, а не за Христос.
— Как изглежда той? За кой господар се сражава?
Свен тръсна глава.
— За никой. Казват, че образът на щита му е бил изгорен в самия огън на Ада.
— По-вероятно е сам да го е унищожил — каза Доминик. — Ако господарят му чуе за това, ще го проследят и ще го обесят за изменничество.
— Това може да е вярно за другите рицари — каза Ерик, — но за техния водач се говори, че се биел за трима.
— Да — рече Свен. — Трима рицари се опитали да го убият. Убил двама от тях, преди да избяга. Третият едва не загинал от раните си.
— Говорихте ли с оживелия? — попита Доминик.
— Да — отвърна Ерик. — Една мъдра жена го лекува в малко селце точно отвъд западната граница на крепостта Стоунринг.
— Какво каза раненият рицар?
— Едва говореше — каза Свен. — Почти е обезумял от треска.
— Каза, че изменникът е най-големият воин, който някога е минавал през Спорните земи — каза Ерик.
— А Дънкан, Шотландският чук? — попита Доминик меко. — Или Ерик, наречен още Непобедимият?
— Шотландският чук ме повали — каза Ерик.
— А там с седнал Доминик, който разгроми Шотландския чук — посочи Свен. — Доминик естествено е по-велик от този дяволски рицар.
— Всеки може да бъде победен — каза Касандра — Всеки мъж може да победи. Зависи от мъжа, от оръжието и от причината за боя.
— Този се бие за отмъщение, за плячка и за жени — каза Ерик. По тона му личеше, че бе прозрял за този рицар отвратителни неща.
— За жалост, изчадието на Сатаната се бие като архангел — каза Свен.
— Дали раненият рицар се е приближил достатъчно, за да види атакуващия? — попита Доминик.
Свен сви рамене.
— Да, но е видял само собствения си разгром. Като го слуша човек, разбира, че изменникът е великан сред мъжете, с горящи като на демон очи.
— Червени, предполагам — рече сухо Доминик.
— Какво? — попита Свен.
— Очите му.
— Не, сини.
Доминик въздъхна.
— Е, знаем, че не е нито Саймън, нито Ерик. Това означава, че трябва да помислим за още около осемдесет синеоки воини.
— Няма дълго да се чудим — каза Ерик. — Моят сокол видя непознати рицари отвъд западната страна на Стоунринг.
— Западната страна ли? — Доминик скочи на крака. — Сигурен ли си?
— Да — каза Ерик. — Затова се върнахме толкова бързо. Трябваха ни доспехи и бойни коне.
— Господи — изръмжа Доминик, като се спусна към оръжейната. — Саймън и Ариана са на лов за яребици на запад от Стоунринг.
— Кой отиде с тях? — извика Ерик.
— Никой. Нито дори оръженосецът.
Свен и Ерик не задаваха повече въпроси. Просто се втурнаха след Глендруидския вълк към оръжейната.
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
По потоците, на цвят като бойни мечове към далечното море се носеха ярки островчета от листа. Брулени от вятъра, светлокафяви бурени и треви се свеждаха до земята, натежали от плода на изминалата година. Дъбове, брези и самодивски дървета привеждаха оголени клони, когато невидимият поток на въздуха пробягваше край тях. Вятърът довяваше накъсани бели облаци от далечните върхове. А небето между тях бе като скъпоценния лазурит, донесен от земите на сарацините.
Но слънцето господстваше над всичко. То бе като един нажежен до бяло златист диск, който гори с ангелска чистота.
Саймън изучаваше изпод око своята съпруга на фона на пищната есенна светлина. Тя яздеше кобилата си с елегантна лекота, която го бе пленила по време на трудното пътуване от Блакторн към Стоунринг. За негова изненада сватбената рокля се бе оказала доста удобна за езда. Не прилепваше, нито се вдигаше нагоре, нито пък пречеше.
Ако не беше направена от плат, Саймън би нарекъл роклята добре възпитана.
Материята го пленяваше. Колкото повече я гледаше, толкова повече мислеше, че вижда нещо… втъкано в самата основа и във вътъка на плата.
Жена.
Косата й е като най-тъмната нощ, главата й е отметната назад в забрава, тялото й е изопнато от страст.
С тихо възклицание, Саймън се загледа по-внимателно.
Устните й викат името на мъж и го молят да легне в нея и да сподели дивия й екстаз.
Сетне жената обърна глава и аметистовите очи погледнаха Саймън.
Ариана.
Платът внезапно помръдна и разкри друга картина.
Фигури, може би мъжка. Той се навежда надолу към Ариана, като пие страстта й и се движи над нея…