Имаше обаче още трима по-назад и те бяха в железни доспехи от главата до петите. Дори и конете им имаха броня на гърдите и гърбовете си. Макар да бяха рицари, по щитовете и кавалерийските копия на мъжете липсваха знамената и гербовете на господаря им.
Саймън не направи опит да избяга от рицарите-изменници. Той застана мрачно на място, като пазеше подхода към хълма.
Пазеше Ариана.
Пред ужасените очи на Ариана първите двама се нахвърлиха върху Саймън, вдигнали мечовете си за убийствени удари. Ариана изкрещя името на съпруга си, но викът й се изгуби в звъна на стоманата, ударена в стомана. Мечът на Саймън срещна и пречупи веднага по-слабото оръжие на изменника и се впи в уязвимата му атът.
Изменникът падна окървавен на земята. Неговият кон избяга уплашен между дърветата.
Вторият изменник извика някакво проклятие. Разярен, той замахна мощно към Саймън, който завъртя коня си така, че да посрещне удара. Сетне с бързина, която едва ли можеше да се проследи, Саймън пусна юздите и с цвете ръце замахна с меча.
Вторият изменник умря по-бързо дори и от първия.
Другите трима изменници пришпориха бойните си коне и се понесоха в галоп към Саймън.
— Бягай, Саймън! — извика Ариана. — Конят ти е по-бърз от техните!
Кратката битка бе отдалечила Саймън от Ариана. Той не чу виковете й. Чу само тропота на изменниците, които се приближаваха с всеки удар на сърцето. Едната му ръка хвана здраво поводите, другата — големия меч и Саймън зачака.
Докато чакаше, той си пожела да има до себе си якия като дъб Доминик или Дънкан от Максуел. Но разполагаше само с бързата си ръка и ума си, както и необходимостта да защити момичето с виолетовите очи, което съдбата му бе поверила.
Камшикът на Ариана изсвистя във въздуха и шибна кобилата. Преди сепнатото животно да се окопити, ръката на Ариана се вдигна и удари още веднъж. Кобилата пое в лек галоп, сетне в по-бърз, като се запромъква между дърветата и покрай камъните.
Но Ариана галопираше не към крепостта Стоунринг, където щеше да е в безопасност, а надолу по хълма към Саймън.
Съсредоточен в атакуващите рицари, Саймън бе с гръб към склона. Нямаше съмнение, че изменниците имаха намерението да се бият трима срещу един, макар Саймън да нямаше нито броня, нито боен кон, за да се защити.
Той беше в безнадеждно неизгодна позиция и го знаеше.
Което бе още по-лошо, той не беше сигурен, че ще остане жив достатъчно дълго, за да успее тежката кобила на Ариана да стигне до убежището на крепостта.
Саймън чакаше напрегнат, търсейки с очи някаква слабост в триото, което приближаваше към него. Единият от рицарите вече изоставаше малко назад. Конят му бягаше така, сякаш бе леко скован в задните крака. Най-едрият от тримата бързаше напред, очевидно нетърпелив да убива. Най-дребният мъж яздеше непохватно, като предпазваше гърдите си, сякаш наскоро бе ударен силно отляво.
Който и да се е бил последен с теб, добре се е представил, помисли си Саймън. Трябва да е носил броня.
С насочено копие най-нетърпеливият изменник изкрещя, предвкусвайки победата и пришпори коня си към Саймън, като държеше здраво поводите и притискаше коня между силните си крака.
В последния момент той дръпна юздата, завъртя коня на задните му крака и го пришпори встрани.
Бойният жребец прелетя покрай него, но Саймън вече бе недосегаем. Изменникът незабавно дръпна поводите и обърна жребеца.
Но при пълен галоп завоят е широк. За минута-две най-силният изменник щеше да бъде извън боя.
Саймън нямаше време да оцени малката си стратегическа победа, тъй като дребният се нахвърли върху него. Саймън отново насили коня си да изчака, сетне го пришпори в битката толкова бързо, че изпод копитата му изхвърчаха големи буци пръст.
Изменникът очакваше подобна маневра и бе забавил темпото, за да я отблъсне. И въпреки това бързината на Саймън и подвижността на коня му успяха да ги опазят от смъртоносния меч на изменника.
Вместо да се оттегли, както преди това, Саймън пришпори коня си напред. Както бе предвидил, озова се от лявата страна на рицаря — страната, която той така грижливо пазеше.
Кратък удар с опакото на ръката бе всичко, което Саймън успя да направи от седлото на нетренирания си кон, но то беше достатъчно. Големият му меч потъна в ребрата на изменника. Макар краят на меча да бе спрян от желязната броня, силата на удара не намаля. Изменникът изкрещя от болка и ярост, изпусна меча и се преви на две на седлото.