Преди Саймън да успее да се възползва от предимството, третият рицар се приближи. Един поглед бе достатъчен на Саймън, за да разбере, че първият рицар бе направил завоя, вторият бе извън битката, а третият рицар възнамеряваше да притисне Саймън към коня на втория.
Саймън препусна напред, като се опита да се измъкне от третия и все пак да не се приближава много до първия кръвожаден рицар, който пак летеше към него.
Да избяга от третия жребец не бе трудно, тъй като конят изглеждаше някак си куц със задните крака. Конят на Саймън обаче не можеше достатъчно бързо да се завърти встрани, за да избегне изцяло удара на първия рицар.
В последен отчаян опит да избегне смъртоносния меч Саймън се дръпна рязко назад и нагоре и същевременно пришпори коня си, който се изправи диво на задните си крака, риейки с копита. Това бе маневра, позната на бойните коне, но напълно неочаквана от едно необучено животно.
С едното копито конят ритна силно меча на първия рицар. Едрият рицар изръмжа в мига, в който прътът на копието бе избито от ръцете му.
Но още преди мечът да докосне земята, Саймън разбра, че късметът и сръчността му са се изчерпали. Докато конят му отново стъпи на четирите си крака, третият рицар щеше да се нахвърли върху него. Нямаше да има накъде да маневрира. Нямаше изход.
Единствената му утеха бе, че е дал достатъчно време на Арианината кобила да надбяга бойните коне.
Саймън мрачно дръпна поводите и накара коня си да се обърне, за да застане лице с лице срещу смъртта която знаеше, че ще дойде само след миг, когато мечът на третия рицар се спусне върху незащитения му гръб.
Това, което Саймън видя, когато се обърна, не бе смъртта, а една неумолима кестенява сила, която се носеше по тревата под прав ъгъл към третия рицар. На кобилата имаше момиче с развята черна коса облечено в лилава рокля. Отворило уста, момичето викаше неговото име.
Точно преди мечът да разцепи черепа на Саймън, тежката кобила се удари странично в жребеца на изменника. Слабият заден крак на коня поддаде и преобърна двата коня заедно с ездачите им в една купчина от мятащи се подковани копита и крайници.
Падайки, събореният рицар изтегли меча си и се обърна към другия, причинил падането му, като или не знаеше, или не го беше грижа, че иска да убие едно невъоръжено момиче.
Конят на Саймън се олюля и падна на колене, но Саймън вече бе успял да се измъкне от стремената. Той се приземи така, както цял живот се бе упражняват да го прави — изправен, и мигом затича, помъкнал тежкия меч, сякаш бе лек като дим.
Широкото острие се стовари върху третия рицар в същия миг, в който мечът му замахна към Ариана. Шлемът на изменника спаси живота му, като отклони удара на Саймън.
Ариана обаче нямаше подобна броня. Когато я прободе горещата стомана, тя извика и падна.
Саймън побесня. Мечът му изсвистя във въздуха и удари, за да съсече на две изменника въпреки бронята, която носеше.
Преди острието да се вреже в плътта, върху Саймън се стовари брониран юмрук, който го събори настрани. Ако не бе нанесен с лявата ръка, щеше да остави Саймън в безсъзнание. Така само го замая.
Той инстинктивно се обърна за да види врага си в мига на падането. Мярнаха се силните крака на жребеца сабя и леденосини очи, които се взираха в него иззад стоманения шлем на първия рицар.
Макар действията му да бяха забавени от удара, Саймън успя да се претърколи при падането и да избегне удара от сабята на първия рицар.
Едрият изменник изпсува дивашки и замахна отново към Саймън. Ударът не бе добре прицелен; ръката на мъжа бе все още полувцепенена от удара, който бе счупил копието му. И въпреки това Саймън едва успя да вдигне достатъчно бързо своя меч, за да отбие удара.
Преди да успее да си поеме дъх, в него се блъсна бронираното рамо на бойния кон, събори го и запрати тежкия му меч надалеч от него. Свит на кълбо, почти в безсъзнание, Саймън падна на земята. С победен вик изменникът вдигна меча си за смъртоносния удар.
Необичаен вик на сокол разцепи въздуха. С ослепяваща скорост птицата се стрелна надолу с изнесени напред нокти, сякаш да вдигне плячка от въздуха.
Мишената й обаче не бе някоя тлъста яребица, а един боен кон.
Ноктите се забиха в незащитените уши на жребеца. Конят диво се изправи на задните си крака, проваляйки плана на изменника. Тъкмо жребецът се опомни, соколът атакува отново и този път налетя на очите му. Жребецът се дръпна назад и зацвили от страх и ярост, но нямаше начин да атакува сокола, който кръжеше извън обсега му, в очакване на друг удобен случай.