В далечината се чуха мъжки викове. Много по-близо се разнесе гърлен лай на хрътка, попаднала на прясна следа.
Псувайки, изменникът направи последен, напразен опит да удари с меча, пришпори коня си и се отдалечи от гласовете. Жребецът скочи напред, нетърпелив да избяга далеч от жестокия сокол.
Веднага щом бойният кон се обърна назад и побягна, Саймън скочи на крака. Мечът му бе на две крачки от него. Той взе в ръка студената, позната дръжка, но светът се завъртя около него.
Саймън падна и запълзя на четири крака към Ариана, помъкнал след себе си меча; знаеше само, че трябва да я защити.
Той неясно осъзна, че кобилата на Ариана и бойният кон отново се бяха вдигнали на крака. Единственият останал изменник бе успял да се качи отново на коня си, но нито той, нито жребецът му имаха куража да се бият сами. Непохватно, накуцвайки с левия си заден крак, жребецът се понесе в лек галоп и се отдалечи между дърветата.
Саймън дори и не погледна побягналия изменник, тъй като Ариана лежеше на бойното поле, а от лявата страна на тялото й се стичаше кръв на лъкатушна алена струя.
— Ариана — промълви дрезгаво Саймън. Думата прозвуча почти като стон.
— Аз съм… тук — каза тя.
Гласът на Ариана бе слаб, лицето й бе бледо, а очите — огромни.
В тишината се разнесе радостната, необичайна трела на сокол. Отговори й басовият лай на хрътка.
По склона се спусна Стагкилър, огледа нетърпеливо за врагове и не откри нито един. Присъствието на хрътката каза на Саймън онова, за което вече се досещаше след атаката на сокола.
Ерик беше наблизо.
Докато надолу по хълма към Саймън се спускаха три бойни коня, той успя да се изправи на меча си до Ариана.
— Славейче — рече дрезгаво той. Успя да каже само това.
Великолепните аметистови очи фокусираха погледа си върху Саймън. Ариана отвори уста. От нея не излезе нищо освен един задавен вик на изненада в момента, в който болката и мракът я обгърнаха и я оставиха без дъх.
Когато Ерик, Доминик и Свен приближиха в галоп, видяха телата на двамата изменници. Зад тях на земята лежеше Саймън, взел в ръце съпругата си.
— Бяха петима — рече равно Ерик. Доминик не попита откъде Ерик знае това.
— Проследете ги — рече рязко Доминик.
По незабележим сигнал от Ерик, Стагкилър побягна по следата на разбойниците. Свен го последва, без да се поколебае дори за миг.
Другите два бойни коня спряха наблизо до Саймън и Ариана. Двамата рицари скочиха и затичаха към него, както бе направил преди това и Саймън.
— Саймън? — извика Доминик.
Саймън просто обви ръце по-силно около Ариана, като я притегли към себе си.
— Има кръв — каза Доминик, като се наведе към брат си.
— Не е моята, на Ариана е — рече дрезгаво Саймън.
— Дай да се погрижа за нея — каза Ерик и коленичи.
Гласът му, както и изражението му, бяха изненадващо мили. Въпреки това Саймън не помръдна, за да пусне Ариана.
— Знам как да се оправям с рани — каза Ерик. — Позволи ми да помогна на жена ти.
Саймън се размърда болезнено, но не достатъчно, за да даде на Ерик да види ранената страна на Ариана. Виолетовата материя на роклята се движеше заедно със Саймън, като покриваше и двамата от кръста надолу.
— Пусни я — рече тихо Ерик.
— Не. Ще умре, ако не я държа близо до себе си.
Ерик повдигна вежди изненадано, но не каза нищо. Просто погледна Доминик за помощ.
След като метна бърз поглед към брат си, Глендруидския вълк тръсна глава, предупреждавайки Ерик. Ерик не оспори.
Доминик коленичи бавно до Саймън. Леко като пеперуда той сложи ръката си, обвита в тежка броня, върху крака на Саймън.
— Саймън — каза той бързо. — Нека ти помогнем.
Саймън потрепери. Постепенно необузданият му поглед се омекоти. Той се отдръпна достатъчно, за да може Ерик да достигне до ранената страна на Ариана. Аметистовата материя се движеше заедно със Саймън и прилепваше към бедрото му. Без да мисли, той галеше плата, както би галил някоя от котките в крепостта.
Много внимателно Ерик опипа роклята на Ариана.
— Не можах да открия рана — рече грубо Саймън.
— Роклята я бинтова — отвърна Ерик.
— Тогава накарай я да стегне превръзката. Прекалено много кърви.
— Роклята е просто плат — каза Ерик. — Много умен плат, но все пак… плат.
Ерик започна отново да прокарва внимателно пръсти по бузата на Ариана.
— Какво се случи? — попита тихо Доминик.
— Аз бях напред. Нападнаха ме двама разбойници и трима изменници. Рицарите бяха в броня и яздеха бойни жребци.
— По дяволите! — изсъска Доминик.
— Убих двамата, които нямаха броня.
— Трябваше да избягаш — рече рязко Доминик. — Конят ти е бил много по-бърз от бойните жребци с рицари в пълна броня върху тях.