— Кобилата на Ариана обаче не беше.
През стиснатите си зъби Доминик издиша, като издаде свистящ звук.
— Ти си най-добрият рицар, когото познавам — каза Доминик след малко, — но дори ти не можеш да победиш трима рицари в пълно въоръжение, върху бойни коне. Как оживя?
— Получих помощ.
— От кого? — попита Доминик, като се озърна.
— От едно смело, глупаво славейче.
Доминик завъртя бързо глава към брат си.
— От Ариана ли? — попита той шокиран.
— Да — отвърна Саймън. — Измъкнах се от единия рицар, но другият бе на път да ме съсече на две. Бях на крачка от смъртта. Тогава от мъглата се появи Ариана в бърз галоп и блъсна тромавата си кобила направо в жребеца на рицаря.
Доминик и Ерик бяха прекалено изненадани, за да говорят.
— Преди да се оправи бъркотията, от небето като светкавица в оперение се спусна един сокол и накара другия жребец да избяга. Сигурно третият рицар реши, че се е бил достатъчно за днес и напусна полесражението.
— Удариха ли Ариана по главата? — попита Ерик.
— Не знам. Видях само удара с меча. Щях да убия проклетия рицар, ако не се бе намесил синеокият дявол.
Никой не прекъсна настъпилата тишина след думите на Саймън.
— А твоите рани? — попита накрая Доминик.
— Виждал съм и по-лошо по време на твоите упражнения.
— Бъди благодарен на тези упражнения, че оживя достатъчно дълго, за да дочакаш подкреплението — промърмори Доминик.
— Да, както и на кръвожадността на едрия изменник — съгласи се Саймън. — Тя го правеше твърде нетърпелив.
Ерик и Доминик размениха погледи.
— Ще разпознаеш ли този изменник, ако го видиш пак? — попита Ерик.
— Едва ли. Широкоплещести синеоки копелета са навсякъде — като камъните в Спорните земи.
— Какви знаци имаше на щита му? — попита Доминик.
— Никакви — отвърна Саймън кратко.
— А…
— Стига — прекъсна го нетърпеливо Саймън. — Сега е важна Ариана, а не проклетите копелета, които ни атакуваха.
Докато говореше, Саймън галеше с ръка леко като сянка бузата на Ариана. Нежността на жеста противоречеше на изтощеното му лице и пресните белези по тялото му.
— Опитай се да откъснеш парче от долния край на роклята — предложи Ерик.
Доминик посегна към роклята, но бе спрян от Ерик.
— Не, нека Саймън го направи — каза Ерик. Сетне, като се обърна към Саймън, рече: — Когато държиш плата, мисли, че трябва да спреш кръвта на Ариана.
Саймън свали рицарските ръкавици, взе материята в силните си ръце и дръпна. Платът се разцепи сякаш но протежението на някакъв скрит шев. Не останаха никакви разнищени краища.
— Ти го направи добре като всеки учен лечител — рече Ерик със задоволство.
— Кое? — тросна се Саймън. — Платът се раздели в ръцете ми. Цяло чудо е, че роклята не се е разпаднала на парчета и не е оставила Ариана по риза.
Ерик се усмихна леко и каза:
— А сега увий парчето около раната на Ариана. Направи го тъй стегнато, че дори кинжал да не може да влезе между плата и кожата.
Когато Саймън повдигна Ариана, за да бинтова раната, тя изстена. Стонът й го рани повече, отколкото който и да е от ударите, които бе получил от рицарите изменници.
— Защо не избяга и не се спаси, славейче? — попита Саймън с нежен и едновременно твърд глас.
Отговор не последва само роклята прилепваше като мъх към бедрото на Саймън, докато се занимаваше с превръзката на раната.
— Щеше да си в безопасност — рече Саймън на Ариана.
— А ти щеше да си мъртъв — забеляза Ерик.
Саймън отвори уста, но не издаде звук.
— Аз съм рицар — рече накрая той. — Смъртта в битка е моя съдба. Но Ариана… Ариана не би трябвало да се бори за собствения си живот, още по-малко за живота на съпруга си!
— Касандра не би се съгласила с теб — рече Ерик. — Учените вярват, че всички ние се борим — мъже, жени, деца — всеки според необходимостта и уменията си.
Саймън изръмжа. Но въпреки мрачното му изражение ръцете му пипаха нежно по тялото на Ариана. Докато правеше превръзката обаче тя простенваше отвреме-навреме.
— Славейче — каза той нежно. — Съжалявам, но трябва да ти причиня болка, за да ти помогна.
— Тя знае — каза Ерик.
— Как би могла? — попита хладно Саймън. — Тя е в безсъзнание.
Ерик погледна към аметистовата материя, която лежеше спокойно в ръцете на Саймън, но не каза нищо.
Над главите им се спусна от небето сокол, пеещ сладка, необичайна трела за поздрав. Последва го втори сокол, чийто бледи пера се очертаха ярко на фона на небето.
Доминик нахлузи ръкавицата на Саймън и изсвири специалния сигнал за повикване на Скайланс. Исландският сокол закръжи, сетне кацна върху ръката на Доминик.