Когато Ерик се изправи и вдигна ръка, неговият сокол се стрелна надолу с изумителна скорост. В последния възможен миг крилата му блеснаха ярко и той се приземи върху ръкавицата за лов на Ерик.
— Е, Уинтър, какво ще ми покажеш? — попита той нежно. Сетне изсвири възходяща трела. Соколът наклони глава и го загледа с ясни, умни очи. Извитата му човка се отвори и оттам се изляха смайващо гальовни трели. За няколко минута хищната птица и Ученият мъж си разменяха трели.
Сетне ръката на Ерик замахна нагоре и метна сокола отново в небето. Уинтър бързо набра височина и изчезна в далечината.
— Изменниците все още бягат — каза Ерик, като се обърна към мъжете. — Стагкилър и Свен все още ги следват. Движат се по древна пътека.
— Знаеш ли накъде води тя? — попита Доминик.
— Към Силвърфелс. Стагкилър ще доведе Свен обратно в крепостта.
— Защо? — попита Доминик. — Не трябва ли да разберем къде лагеруват изменниците?
Ерик не отговори.
Саймън премести поглед от исландския сокол върху ръката на Доминик към също така свирепия профил на Ерик — сина на великия северен господар.
— Лорд Ерик? — попита Доминик.
Гласът му бе любезен, но личеше, че трябва на всяка цена да получи отговор. Добруването на твърде много крепости зависеше от мира в Спорните земи.
— Земята на клана Силвърфелс е забранена за учените — рече рязко Ерик.
— Защо? — попита Доминик.
Ерик отново не отговори.
— Ела — рече нетърпеливо Саймън на брат си. — Трябва да приберем Ариана на безопасно място.
За няколко мига очите на Доминик блестяха със същата твърда светлина като странния кристал, от който бяха направени очите на вълка върху брошката, с която закопчаваше мантията си.
Сетне Глендруидския вълк загърби Ерик и се обърна към брат си.
— Тогава към крепостта! — рече рязко той.
— Бързо — пришпори ги Саймън, като се метна на коня, — преди изменниците да са осъзнали, че са били победени от един мъдър сокол-скитник и едно безразсъдно малко славейче.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
— Като намазана с олио змиорка е — промълви Мег, обръщайки се към Касандра. — Имаш ли кинжал? Не мога да хвана превръзката така, че да я развържа.
Касандра отвърна поглед от пребледнялото лице на Ариана към виолетовата материя, покриваща раната й. През тъканта бе избила съвсем малко кръв.
— Саймън — повика Касандра.
— Тук съм — Саймън се показа от прага, където бе стоял, за да не пречи на лечителките. — От какво имаш нужда?
Саймън огледа стаята, в която не бе идвал от първата си брачна нощ. Нищо не се бе променило, освен че булката лежеше на леглото ни жива, ни умряла.
— Свали превръзката на жена си — рече Касандра.
Без да промълви нито дума, Саймън отиде до Ариана. С няколко сръчни движения махна превръзката, която бе направил след битката с изменниците.
Объркана от лекотата, с която Саймън се справи с хлъзгавия плат, Мег погледна от превръзката към Учената жена. Касандра не забеляза, тъй като наблюдаваше внимателно как Саймън се оправя със странната материя.
— А сега — каза Касандра, — роклята.
Ариана нито помръдна, нито дори изстена, докато Саймън бързо развързваше ширитите на роклята й. Тя лежеше неподвижна като отломък, изхвърлен от морето на каменист бряг.
Сребърните ширити бързо се разхлабиха и дрехата се разтвори, като разкри лененото бельо. Бледозлатистият лен бе съсипан от алено петно, което се простираше по цялата половина на тялото й.
— Господи помилуй! — рече Саймън уплашен.
— Амин — отвърнаха едновременно Мег и Касандра. После Касандра рече бързо:
— Стой настрана, Саймън. Това е работа за лечители.
Той се отстрани от леглото с нежелание.
— Бъди наблизо — предупреди го Касандра, когато той се запъти към вратата. — Може да ни потрябва плата на Сирина, за да спрем кръвотечението.
— Това какво общо има със Саймън? — попита Мег.
— Повече, отколкото имам време да обяснявам.
Касандра се наведе над Ариана, като леко опипваше безчувственото тяло на момичето с ръце, ухаещи на билки.
Мег, облечена в чиста ленена дреха на лечителка, както го изискваше обичаят на Глендруид, отново потопи ръце в съда с билкова вода. От горещата течност се надигна силен, сложен аромат.
— Костите й изглеждат непокътнати — рече Касандра. — Ребрата й са отклонили част от острието.
При мисълта за стоманата, докосваща се до крехките кости на Ариана, под туниката на Саймън потече студена пот. Той издаде някакъв неясен звук и сви ръце, сякаш жадуваше да усети как извива врата на някой изменник.