— Дай да почистя раната — каза Мег.
Касандра се изправи и отстъпи встрани. Тя изгледа Саймън изпод око. Лицето му беше като изсечено от камък, излъчваше жестокост, която ниско подстриганата му брада не можеше да омекоти.
— Добре ли си, сър? — попита учената жена.
— Добре? — Саймън сподави проклятието. — Да, доста добре, благодарение на жена ми, която май е на смъртно легло.
Касандра махна към малко сандъче с отворен капак, в което се виждаха шишенца, топчета плат, билки, остриета и дори остри игли.
— Ако чувстваш слабост, внимавай да не паднеш в лекарствата — каза тя.
— Слабост ли? Виждал съм кръв и преди.
— Аз пък съм виждала много добри воини, които припадат пред чужди рани — тросна се Касандра.
— Саймън няма да припадне — каза Мег, като вдигна поглед. — Той върна Доминик към живота, след като султанът се забавлява много дни да измъчва своя пленник — рицаря-християнин.
Касандра погледна Саймън с нов интерес.
— Рядко се среща мъж с дарба на лечител — каза тя. — Още по-рядко се среша толкова надарен воин.
Оценяващият поглед в сивите очи на Касандра накара Саймън да се почувства неудобно.
— Нищо особено не съм направил — рече Саймън. — Просто се грижих за брат си, докато започне отново да се грижи сам за себе си.
Касандра отново се наведе над Ариана. Учената жена и магьосницата на Глендруид разговаряха тихо, като назоваваха растенията с древните им имена, имена, вдълбани в руническите камъни от жени, умрели много преди римските легиони да нахлуят в Спорните земи.
Времето, което мина, преди двете лечителки да се отдръпнат от тялото на Ариана, се стори като цяла вечност на Саймън.
Като промълви нещо на Касандра, Мег се оттегли зад един параван и свали изцапаната ленена престилка, след което облече туниката си. Ленената престилка щеше да се почисти по специален ритуал, преди да се използва отново.
— Тя спи съвсем спокойно — каза Мег на Саймън.
— Оръженосецът на Доминик помоли да отидеш при съпруга си, щом свършиш — каза Саймън.
Мег докосна ръката на Саймън, за да му вдъхне кураж и излезе, за да потърси Доминик. Тя го откри заедно с Дънкан в господарската дневна.
— Как е лейди Ариана? — попита Доминик веднага щом Мег се появи на прага.
Дънкан вдигна глава от описа на храната, направен от неговия прислужник. На масата, покрита с шарена покривка, имаше остатъци от студена закуска. Светлокафявите очи на Дънкан бяха съсредоточени и ярки от отблясъците на огъня в камината. Той знаеше, че много неща зависят от връзката на Ариана със Саймън — а чрез нея и връзката на Нормандия с английския крал Хенри.
— Доста добре — каза Мег. — С грижи, късмет и Божията благословия Ариана ще се оправи. Освен ако не се появи треска от раната.
Мег въздъхна уморено и разтърка шията си. До скоро бременността не й създаваше трудности, а бебето сякаш растеше с всеки изминал ден.
— Ела тук, соколче — рече Доминик, като протегна ръка към жена си.
Мег седна, а Доминик стана на крака и започна да разтрива гърба на жена си.
— Ариана се справя по-добре, отколкото помислих, когато видях ленената й риза — рече Мег след малко. — От каквато и материя да е изтъкана роклята, очевидно спира кръвотечението така добре, както всеки прах или билка, известни на Глендруидовите лечители.
— А Саймън? — попита Дънкан. — Ерик каза, че бил доста омаломощен от битката.
— Ожулвания, порязвания, натъртвания — обобщи тя. — Но няма да ни позволи да го лекуваме.
Мег въздъхна и с благодарност се отпусна в опитните ръце на съпруга си.
— Той обвинява себе си за раната на Ариана — каза Доминик.
— Защо? Как се е случило? — попита Мег.
— Саймън е излязъл срещу петима изменници, за да даде време на Ариана да избяга — рече Доминик.
Мег затаи дъх. Тя погледна мъжа си с разширени зелени очи.
— Но вместо да избяга — продължи Доминик, — Ариана пристигнала в галоп на мястото на битката. Заради безразсъдната й смелост Саймън е жив.
— Толкова ли близо е била? — попита тихо Мег.
— Да. Много съм задължен на студената норманска наследница — отвърна Доминик.
— Студена ли? — попита Дънкан. — Студената жена би гледала как умира Саймън, без да й мигне окото. Аз бих казал, че Ариана е жена със силни страсти.
— Но не и към мъжете — рече Доминик.
Увереността в гласа му накара Дънкан да премигне и да поклати глава в мълчаливо съчувствие към Верния Саймън.
Около крепостта внезапно засвири вятър. На третия етаж се чу някакъв трясък. Исландският сокол на Саймън, останал сам на своята пръчка в голямата зала, изкрещя, но не получи отговор.