— Прегледай роклята — рече Касандра. — Ще видиш, че е чиста като всяко нещо, което билките, водата и огънят могат да пречистят.
— Вярно е — каза Саймън. — Аз прегледах роклята, но знам колко внимаваш с подобни неща.
Мег отиде до леглото, вдигна единия край на материята, прокара я леко през пръстите си и я помириса. Сетне бавно пусна плата.
— Сякаш е току-що изтъкана — рече Мег объркана.
— Да — отвърна Касандра. — Тъканите на Сирина се ценят високо сред учените.
Мег загледа как пръстите на Саймън галят материята, сякаш е котка.
И като котка материята сякаш прилепваше по-плътно в отговор.
— Доминик има ли нужда от мен? — попита Саймън.
— Сега ли? Не. Но утре тръгваме към крепостта Блакторн.
Сякаш в мълчание протест ръката на Саймън сграбчи плата.
— Ариана не е достатъчно добре, за да пътува — рече внимателно Саймън.
— Да. Дънкан обеща, че ще се грижи за Ариана, сякаш е негова жена — каза Мег.
— Аз ще остана с нея — каза Касандра.
Саймън не реагира.
— Не се тревожи — каза Мег. — Касандра е опитна в лекуването, също като мен.
Саймън кимна, но не каза нищо.
Нямаше съмнение, че дългът го зовеше да бъде заедно със своя брат и господар Глендруидския вълк. За първи път този дълг бе за Саймън по-скоро бреме отколкото удоволствие.
Той погледна мрачно Ариана, която бе спасила живота му, рискувайки своя, и въпреки това бе отказала да го дари с тялото си в брачното ложе както Господ, обичаят и потребностите изискваха.
Безразсъдно малко славейче. Дали ще се зарадваш, ако вече не съм до теб?
Дали песните ти ще са по-щастливи без мен?
Касандра остави настрана бродерията си, стана и отиде до леглото. Тя погледна замислено отпуснатото тяло на Ариана и напрегнатия Саймън до нея.
Но Учената жена загледа най-вече материята, разпростряна между двамата.
— Ела, Саймън — рече меко тя. — Застани до мен.
Черните му очи се присвиха при нежната заповед, но Саймън не каза нищо, остави виолетовата материя и леко се привдигна от леглото, за да не обезпокои Ариана.
Когато стана, роклята се свлече след него в меки дипли и се раздвижи докато не докосна бедрото му.
— По-надалеч — каза Касандра, като отстъпи назад.
Саймън я последна объркан. Материята се изплъзна.
Саймън трябваше да прехапе устни в инстинктивен протест. Чак сега осъзна каква награда бе за него да докосва плата.
— Гледай — каза Учената жена на Мег.
След малко позата на Ариана недоловимо се промени. Тя вече не бе отпусната в здрав сън. По-скоро лежеше вяло. Кожата й изглеждаше по-бледа, по-тебеширена, някак съсухрена.
— Какво има? — попита Мег. — Какво не е наред?
— Само няколко пъти в летописите на учените кланът Силвърфелс е изтъкавал плат, покриваш нещо повече от самото тяло — прошепна Касандра. — Сирина е от този клан.
Саймън издаде дрезгав звук и се обърна да погледне Учената жена.
— Искаш да кажеш, че в роклята е втъкана някаква магия ли? — попита грубо той.
Касандра измери Саймън с поглед.
— Не — рече равно тя. — Искам да кажа: учените знаят, че светът е нещо повече от онова, което може да се премери, претегли, докосне и види.
Изражението на Саймън стана затворено.
— Обясни го.
— Разбира се.
Саймън зачака с напрегнато тяло.
— Но преди това — рече хладно Касандра, — опитай да опишеш на слепия Едгар що е изгряла луна и да разкажеш за песента на славея на глухото дете на мелничаря.
Саймън се обърна към Мег.
— Тази проклета рокля вреди ли на Ариана? — попита той.
Мег се наведе и замислено положи ръка върху дрехата, като я загледа така, както би гледача човек със зелените си очи.
— Тя е от изключително странна материя — рече Мег, като се изправи, — но в нея няма и полъх от зло.
— Сигурна ли си? — попита Саймън.
— Сигурна съм — рече Мег. — Нито една друга материя нямаше да задържи кръвта в тялото на Ариана. Това лошо ли е?
Саймън затвори очи. Видимо стисна зъби, като се опита да сдържи гнева си.
Никога ли няма да се освободя от магиите?
Ще се освободя ли някога от магията, която ми направи Мари и тази, която аз направих на Доминик?
Саймън въздъхна тежко. Очите му се отвориха, ясни и жестоки, събрали всичко неказано, отровата в душата му.
— Не харесвам магьосничеството — рече той накрая. — Освен твоето, Мег, тъй като то спаси живота на Доминик. И защото би умряла, но не би го предала.
— А Амбър? — попита Мег.
— Тя принадлежи на Дънкан.
Ариана леко изстена и завъртя глава от една страна на друга, сякаш търсеше нещо.