— Заклевам се, че ще го направя — каза Амбър, като положи ръка върху силното рамо на Дънкан.
— А сега, ако си свършила тук, да тръгваме към конете.
— Да съм свършила ли? — Амбър премига. — О, гребенчето ми. Забравих за него.
Тя се обърна към Ариана, която я наблюдаваше с ясни и далечни като скъпоценни камъни очи.
— Виждала ли си едно гребенче, украсено с червен кехлибар? — попита я Амбър. — Мисля, че сигурно е паднало от косата ми някъде из крепостта.
— Не съм го виждала, ще попитам Бланш.
— По-добре ли се чувства прислужницата ти днес?
— Не — Ариана сви устни. — Боя се, че Бланш е болна от нещо по-обикновено от онова, което повали рицарите ми на идване от Нормандия.
— О, така ли? — попита Амбър.
— Мисля, че чака дете.
— Това не е болест, а благословия — каза Саймън.
— Навярно е така за омъжените жени — отвърна Ариана — Но Бланш е далеч от дома си, от семейството си и, по всяка вероятност, от момчето, заради което сега е в това състояние. Нейното едва ли е благословия?
С едно гъвкаво движение на раменете Саймън отхвърли възраженията на Ариана.
— Като твой съпруг ще взема мерки прислужницата ти да получи достатъчно грижи — рече хладно Саймън. — Нуждаем се от повече деца в Спорните земи.
— Деца… — промълви Ариана със странен глас.
— Да, моя бъдеща съпруго. Деца. Възразяваш ли?
— Само срещу средствата.
— Средствата?
— Съвкуплението — каза Ариана и потръпна — Жалък начин да се постигне толкова хубава цел.
— Няма да ти изглежда така, след като се омъжиш — рече мило Амбър. — Тогава ще разбереш, че девическите ти страхове са безпочвени като вятъра.
— Да — отвърна разсеяно Ариана. — Разбира се.
Никой обаче не й повярва и най-малко — тя самата.
Ръцете й още веднъж сляпо затърсиха утехата на арфата. Звуците, който се чуха от грациозния инструмент, бяха мрачни като мислите й. И въпреки това докосването на инструмента й донесе известно успокоение. Накара я да вярва, че ще успее да издържи на това, което трябваше да изтърпи — мрачните и болезнени нощи и кошмарите, които после щяха да я преследват денем.
Амбър погледна озадачено Ариана, но норманската наследница не забеляза.
— Навярно ще е по-добре да не прибързвате с женитбата — каза тихо Амбър на Саймън. — Ариана е… неспокойна.
— Доминик се страхува, че нещо друго може да тръгне зле, ако отлагаме.
— Нещо друго ли? — Тогава Амбър осъзна какво искаше да каже Саймън. — О, бракът на Дънкан с мен вместо с лейди Ариана.
— Да — потвърди иронично Саймън. — Така или иначе северната граница на Блакторн отново е в безопасност, щом брат ти Ерик е доволен от твоя брак.
Амбър кимна.
— Но тази безопасност може да изчезне — продължи Саймън, без да се церемони, — ако барон Дьогер си помисли, че Дънкан е зарязал дъщеря му заради теб.
Амбър погледна бързо към Ариана. Ако слушаше, това не личеше нито по лицето й, нито по премерените движения на пръстите й върху струните на арфата.
— Не се страхувай за нежните чувства на лейди Ариана — рече Саймън с ирония. — Тя е възпитана като аристократка. Знае дълга си да се омъжи за онзи, който влезе в брачната сделка.
— Лейди Ариана трябва да се омъжи за верен васал на Доминик льо Сабр — рече сухо Дънкан. — И колкото по-бързо, толкова по-добре за всички ни.
— Но… — започна Амбър, ала бе прекъсната от Саймън.
— И съпругът й трябва да е някой, който има одобрението и на крал Хенри, и на самия Дьогер — додаде той.
— Но ти нямаш това одобрение! — възрази Амбър.
— Саймън е толкова лоялен към Доминик, колкото всеки друг — рече Дънкан. — Затова английският крал ще одобри женитбата. Саймън е норман, а не шотландец или саксонец и в това отношение барон Дьогер ще бъде по-доволен, отколкото ако младоженецът бях аз.
— Да. Във всяко едно отношение аз съм по-желаният съпруг за дъщерята на Дьогер от Дънкан.
— Този барон — рече Амбър, — толкова ли е властен, че и кралете се страхуват от него?
— Да — отсече ясно Ариана.
Единствената дума бе придружена с дисонансен акорд.
— Ако ме беше омъжил за Хубавия Джефри, който е син на друг велик нормански барон, баща ми скоро щеше да стане равен ако не по закон, то поне по богатство и военна мощ на вашия крал Хенри. Затова съм сгодена за рицар, който е верен по-скоро на Хенри, отколкото на някой нормански херцог.
— А сега — продължи сухо Саймън — само трябва да убедим барон Дьогер, че дъщеря му е напълно доволна от мен. Така няма да има повод за война.
— А, това обяснява историята за крепостта и околностите, която разпространява Свен — каза Амбър.