— Хубаво е човек да може да открива изгубени вещи — рече Бланш и въздъхна. — Лейди Елинор винаги ме биеше, когато изгубех сребърните й игли за бродерия.
— Знам.
— Не се натъжавайте толкова — рече Бланш. — Ако лейди Амбър е изгубила гребенчето си, много скоро ще го откриете.
— Не.
Резкият отказ накара Бланш да премигне.
— Но Джефри каза че сте намерила сребърна чаша и кана, която никой… — започна прислужницата.
— Готова ли е банята ми? — прекъсна я Ариана.
— Да милейди — отвърна тихо тя.
Нещастието на прислужницата предизвикваше съчувствие у Ариана, но тя нямаше желание да й обяснява, че е изгубила странния си дар заедно с девствеността си.
Освен това се беше уморила да усеща как се свива стомахът й всеки път, когато чуе името на Джефри.
— Приготви ми най-хубавата риза и червената рокля — рече тихо Ариана.
Независимо дали щеше да е сватба или бдение над мъртвец, роклята щеше да свърши добра работа.
— Не смея! — смотолеви прислужницата.
— Защо? — попита Ариана.
— Лейди Амбър ми каза че лично ще донесе сватбената ви рокля.
Ариана бе обзета от безпокойство.
— Кога беше това?
— В крепостта пристигна още една учена магьосница… ъ, жена — рече Бланш.
— Кога?
— На зазоряване. Не чухте ли как се разлаяха онези хрътки?
— Помислих, че сънувам.
— Не, в крепостта пристигна една учена жена с подарък за вас. Сватбена рокля.
Ариана се намръщи и остави арфата настрани.
— Амбър нищо не ми каза.
— Може би не е могла. Учената жена беше много страшна. Бяла коса и очи като лед. — Бланш набързо се прекръсти. — Наричат я Касандра. Казват, че предрича бъдещето. Тук има магьосници, милейди.
Ариана сви рамене.
— Според някои и в моя дом имало магьосници. Леля ми била една от тях. Аз също. Помниш ли?
Бланш изглеждаше объркана.
— Ако ще ви помогне да се почувствате по-добре, аз видях Учената жена лице в лице — каза Бланш. — Касандра има човешки образ.
Намръщеното лице на прислужницата се отпусна и тя въздъхна.
— Свещеникът ми каза, че това било свято място независимо от слуховете — каза Бланш. — Истинско облекчение е да го чуеш. Страхувах се за моето бе…
Сякаш прерязани с нож, думите на Бланш секнаха.
— Не се тревожи — рече спокойно Ариана. — Знам, че си бременна. Бебето няма да пострада. Саймън обеща.
Бланш все още изглеждаше обезпокоена.
— Искаш ли Саймън да ти намери съпруг? — попита Ариана.
Тревогата върху лицето на Бланш се измести от копнеж. Сетне тя тръсна глава.
— Не, благодаря, милейди.
Черните вежди на Ариана се приповдигнаха учудено, но тя рече само:
— Знаеш ли кой е бащата на детето ти?
Бланш се поколеба, но сетне кимна.
— Той в Нормандия ли е?
— Не.
— А, значи тогава трябва да е някой от моите хора. Земевладелец ли е или воин?
Бланш поклати глава.
— Значи е рицар — промълви тихо Ариана. — Да не е един от онези, които загинаха от тежката болест?
— Няма значение — каза Бланш, като се покашля. — Никой рицар не би се оженил за прислужница без родословие, без зестра и без особена хубост.
Очите на момичето се насълзиха и светлосините й зеници проблеснаха с необичайна яснота.
— Бъди спокойна — каза Ариана. — Поне никой не те преследва заради това, което можеш да му дадеш. Нито пък някой мъж ще ти отнеме със сила или с измама това, което си е твое.
Бланш погледна странно господарката си, но не каза нищо.
— Не се страхувай, ще се погрижим за теб и бебето ти и няма да се налага да търпиш в леглото си съпруг, когото не желаеш.
— О, това ли било — усмихна се Бланш. — Не е чак такова изпитание. През зимата мъжът е по-топъл от свинята и не вони чак толкова. Поне повечето мъже.
В душата на Ариана неочаквано нахлу споменът за Саймън, който се навежда към нея и дъхът му едва не докосва шията й.
Да накарам ли Мег да ми приготви специален сапун, който да зарадва изтънчените ти ноздри?
Ароматът ти ми харесва много такъв, какъвто е.
Странно усещане премина през Ариана, когато отново осъзна колко верни са били думите й. За нейните сетива Саймън бе чист като слънчевите лъчи, които проникваха в косата му и я правеха сякаш да гори.
Ако всичко, което трябва да правя като съпруга е да домакинствам в къщата му, да оправям сметките му, да се грижа за удобствата му…
Но това не е всичко, което мъжът иска от жена си. Това не е всичко, което и Господ иска.
— Милейди? Добре ли сте?
— Да — отвърна вяло Ариана.
Бланш се наведе напред и погледна отблизо господарката си.