— Пясък — повтори Доминик.
— Но някога тук е имало канела — каза Саймън. — И индийско орехче. Дървото е запазило миризмата.
— Не разбирам — каза Ариана.
Но тонът й издаваше, че разбира твърде добре и се бои от това В тишината, която ставаше все по-дълбока, Доминик и Саймън прегледаха зестрата на Ариана. След изскърцването на капаците се чуваше една единствена дума, която описваше нещо без стойност вместо скъпоценни камъни, злато, сребро, коприни, кожи и подправки.
— Камъни.
— Пясък.
— Червясало брашно.
— Мръсотия.
Ариана се олюля и й се прииска да запуши ушите си, за да не чува грозната истина.
Предадената.
Когато отвориха и последния сандък, Доминик огледа съдържанието му с ръце на кръста. Сандъкът беше пълен си камъни.
— Изглежда, че има някакво несъответствие между зестрата, обещана от барон Дьогер и това, което е доставено — рече Доминик меко.
— Да — отвърна Ариана.
Макар Доминик да чакаше, тя не каза нищо повече.
— Лейди Ариана — каза остро той, — какво ще кажеш за това?
— Предадена съм. Отново.
Мрачният глас на Ариана трогна Доминик въпреки гнева му както и пръстите й, които посягаха за струните на арфата, която не беше с нея.
— Изглежда, че баронът иска да предизвика война — каза Доминик.
И да го бе чула, Ариана не отговори.
— Да — рече Мег. Малките й длани се свиха в юмруци. — Но какво печели той от подобно безчестие?
— Отървава се от един съюз, който никога не е искал — отвърна Доминик.
— Но той не е спазил дадения обет — запротестира Мег. — Подобно безчестие в очите на неговите перове му е струвало повече от няколко сандъка злато и подправки.
— Икономът на баща ми контролира напълването и запечатването на тези сандъци, както и тяхното охраняване от най-добрите му рицари — рече Ариана. — Както и аз. Същите рицари охраняваха зестрата до крепостта Блакторн.
— С други думи, ако обявя, че няма зестра, това ще значи, че обявявам война — обобщи Доминик.
— Война, която Дьогер със сигурност ще може да спечели, тъй като знае, че Дънкан от Максуел е твърде беден, за да може да наеме рицари без зестрата — рече Мег.
— Нито пък крал Хенри ще се отнесе добре към молба да воюва за крепости, за които някои смятат, че във всички случаи принадлежат на Робърт Клюкаря — заключи Доминик.
Той се обърна към Ариана.
— Баща ти сигурно се е обзаложил, че ще спечели битката, преди крал Хенри да има време да се появи на бойното поле.
— Би било типично за баща ми — рече Ариана с равен глас. — Той е изключително добър в намирането на слабости там, където другите виждат само сила. — Затова то наричат Проницателният Чарлз.
— Значи нищо няма да казваме — рече Саймън.
— Какво? — попита Доминик. — Не можем…
— Не ме интересува зестрата на жена ми — рече Саймън кратко.
В оръжейната настана тишина.
За миг на светлината на факлите проблесна горчивата усмивка на Ариана. Тя не бе плакала, когато се бе събудила обезчестена и засрамена в ръцете на Хубавия Джефри, но сега сълзите заплашваха да я задушат.
— Саймън — прошепна тя. — Щеше да е по-добре да ме бе убил, когато ти предложих тази възможност.
Саймън присви очи, но не каза нищо.
— Паякът плете мрежи — рече Ариана — и аз съм тази, която се хвана в тях като мушица. А чрез мен и ти. Както и да се борим, барон Дьогер ще спечели.
— Обясни ми — рече рязко Доминик, — при това съвсем ясно.
— Баща ми предвиждаше слабост и разделение. Той не е очаквал лоялност и сдържаност.
Доминик погледна изпод око брат си, който наблюдаваше Ариана с тъмни и безчувствени очи.
— Баща ми очакваше да умра през първата си брачна нощ — рече Ариана решително.
— Господи, що за глупост е това? — попита Доминик.
Ариана се обърна към Мег.
— Това е истината, която толкова силно искаше да узнаеш, лейди Маргарет. Надявам се, че си доволна.
— Не — рече Мег, като се пресегна напред, сякаш за да възпре Ариана.
Но Ариана вече бе започнала да говори, да излива болката си, изненадана, че все още може да има някакви чувства.
— Баща ми пристига в крепостта Блакторн с надеждата да започне война под претекст, че отмъщава за смъртта ми от ръцете на моя съпруг.
— Ще бъде разочарован — рече неутрално Саймън. — Ти си жива.
— Да, но ще бъда ли още жива, когато откриеш, че съм се омъжила за теб, без да съм девствена?
Саймън застина на мястото си.
— Знаеше ли това? — попита го Доминик.
Саймън не отговори.
— Бракът ни не е консумиран — отвърна Ариана. — Бих се заклела в това пред свещеник. Едно анулиране ще…
— Не — рече Саймън, като я прекъсна. — Не се оплаквам от нашия брак. Няма защо да искам анулиране. Няма причина за война.