— Защо ме питаш?
— Отговори ми — каза Джефри — или ще отида в крепостта Блакторн и ще кажа на твоя страхлив съпруг, че днес си дошла при мен и си ме молила да те преора така, както той не може!
— Саймън няма…
— Да ми повярва? — Джефри я прекъсна подигравателно. — Вече опита с баща си — човека, който те познава най-добре. И повярва ли ти той?
Ариана затвори очи и залитна, сякаш някой я беше ударил. Гласът на Джефри звучеше искрено и загрижено. Това караше другите да вярват, че е чувствителен човек.
Но той нямаше емоции; само ги използваше.
— Не-е — продължи Джефри. — Баща ти повярва на мен, защото бях просто нещастната жертва на твоята развратна похот. Бутилката от адската любовна напитка, която ти изля в чашата ми с вино, още се валяше в окървавените чаршафи на леглото ти. Всичко това беше там, за да го видят и баща ти, и свещеникът. И те видяха, нали?
Джефри се изсмя злобно, както се смееше само на курвите и на робите.
Ариана искаше да запуши ушите си с ръце, но не направи това удоволствие на Джефри. И двамата знаеха много добре кой на кого е повярвал и кой е бил предаден.
Саймън, ще повярваш ли, че съм невинна? Ти, който мразиш магьосниците? Ти, които говориш с такава ярост, че не искаш да си роб на никоя жена?
Особено на една магьосница…
И какво ще стане, ако ми повярваш? Битка до смърт с Джефри, за да се реши кой е почтен и кой не е?
При тази мисъл по тялото на Ариана изби студена пот. По-рано би се зарадвала на възможността да бъде реабилитирана със смъртта на Джефри. Но вече не мислеше, че истината с надежден щит срещу лъжите, особено ако те са изречени от рицар като Хубавия Джефри. Беше убил твърде много мъже — и бандити, и рицари.
Той се любуваше на кръвта по меча си, жадуваше за кръв със смразяваща страст.
Нямаше значение колко бърз и умел е Саймън; той бе по-нисък и поне с петнадесет килограма по-лек от Джефри. Още по-важно бе, че Саймън не е тъй жаден за кръв.
— Говори се, че барон Дьогер бил в Англия — каза беззвучно Ариана.
— Значи ще дойде в крепостта Блакторн.
— Не са ми го казали направо.
— Какво от това? Баща ти не те обича.
Ариана не оспори това. Беше вярно. И да я беше обичал някога, баща й вече не я обичаше. Последните му думи, отправени към нея, го показаха ясно.
Курва! Да бих посмял, щях да те убия.
Като да продължаваше мислите на Ариана, Джефри каза:
— Сигурно е, че не е изминал толкова път, за да се види с развратната си дъщеря, която го опозори.
— Може би търси съюз с краля на Англия вместо с краля на Шотландия.
— По-вероятно е баща та да е надушил някъде слабо място — каза Джефри. По устните му пробягна усмивка. Тя беше жестока като терзанията на Ариана, но Джефри запази мислите си за себе си.
Усетила, че вече не е център на вниманието му, Ариана започна да се отдръпва все по-далеч от него.
— Разбира се — каза Джефри и се вгледа отново в нея. — Ти.
— Мислиш, че той най-после ми е повярвал? — попита стъписана Ариана.
— Той вярва на истината. А тя гласи, че под въздействието на омагьосаното питие аз съм те преорал дълбоко, както волът оре земята.
Ариана прехапа устни, за да превъзмогне яростта, заплашваща да й отнеме самообладанието, и се отдалечи още повече.
— Ти си слабостта, която е надушил — каза Джефри. — Ти си нормандската лисица, оставена при саксонските пиленца.
— Ти си луд!
— Не, аз просто съм по-умен от другите мъже — каза Джефри небрежно. — Баронът знае, че си отишла под венчилото дефлорирана, нищо че никой не е надал вой.
Джефри издърпа долната си устна с два пръста и се засмя. Смехът му бе не по-малко вулгарен от усмивката.
— Глендруидския вълк и верните му кученца май са по-слаби, отколкото изглеждат — каза тихо Джефри. — Мисля, че хитрият стар лешояд го знае и бърза да оглозга кокала.
Ариана гледаше в земята; страхуваше се, че Джефри ще види потвърждението на истината в очите й. Глендруидския вълк наистина се тревожеше за дела си от Спорните земи — иначе не би тласнал верния си брат в един брак, който никой не искаше.
Ти заслужаваш по-добра жена от тачи студена нормански наследница.
Но отговорът, който Саймън даде на Доминик, беше бърз и болезнено практичен.
Блакторн заслужава по-добра съдба от войната. Също и ти. Бракът със сигурност няма да е по-лош от султанския ад, с който се мъчеше да ме купиш.
С крайчеца на наведените си очи Ариана забеляза движението на ръката на Джефри. Беше вече късно. Преди да успее да се дръпне, той я сграбчи и я притисна толкова силно до ризницата си, че дъхът й спря.