Рицарят наближаваше крепостта с елегантен тръс. Яздеше боен кон и беше въоръжен до зъби, но никой не го придружаваше. На копието му се вееше окъсан флаг. Щитът му беше потъмнял и очукан от употреба.
Отъм вдигна глава и се вгледа в рицаря с немигащи оранжеви очи. Очите на Саймън се присвиха. Инстинктът му пошепна, че приближава опасност.
— Може да е някой от рицарите на барон Дьогер, който идва да съобщи за посещението на своя господар — каза Саймън.
— Не съм чувал за такъв едър рицар, като не смятам разбойника, който измами тебе и Дънкан и влезе на кон в земите на клана Силвърфелс.
Саймън изсумтя.
— И този е много едър, но флагът и щитът му са оцветени.
Кръстът на щита бе протрит и едва личеше, но всеки можеше да го види.
— Да — каза Свен.
Рицарят свърна по пътя, който водеше право към крепостния ров на Блакторн. Мостът бе свален, но портата беше затворена. Отворена бе само малката вратичка. През нея трудно можеше да мине човек, дори и пеша.
— Знакът на Дьогер — каза Саймън.
— Да. Тънък бял кръст на черен фон.
Саймън погледна през рамо към двора. Козината на Отъм го погали по бузата. Саймън го помилва в отговор. Усещаше мъркането му на гърлото си.
Необичайно много хора от крепостта си бяха намерили повод да излязат на двора, за да видят чужденеца. Сред тълпата, вперила нетърпеливо поглед към моста, Саймън не видя Ариана. Погледна нагоре. Капаците на нейните прозорци бяха открехнати едва-едва.
Свен проследи погледа на Саймън.
— Жена ти събира билки.
Саймън обърна глава към жилавия потомък на викингите, най-доверения рицар на Доминик след самия Саймън.
— Сигурен ли си?
— Да. Хари ми каза.
Странно. Досега Ариана не се е интересувала от билки. Саймън вдигна едната си ръка и започна пак да гали Отъм.
Ноктите на котарака се показваха и се скриваха в ритмичен екстаз, но очите му неотстъпно следяха приближаващия рицар.
— Хари каза, че затова е излязла. И че изглеждала много неспокойна.
Саймън не отговори.
— Нищо чудно след всичко, което се случи в оръжейната — прошепна Свен.
Саймън му хвърли пламнал поглед. Доминик бе заповядал истината за отнетата девственост на Ариана и за изчезването на зестрата й да бъде казана само на Свен. Но Саймън знаеше, че в тесния свят на крепостта малко тайни могат да се опазят.
Не че Свен би издал играта. Каквито и тайни да му бяха поверени — а те бяха много — той не го показваше. Между другото и това правеше Свен толкова ценен за Глендруидския вълк.
Саймън отново обърна поглед през вратичката към непознатия; котаракът продължаваше да мърка тихо. Сега вече можеше да се различат и по-дребни подробности по бронята и оръжията му.
— Май че съм го виждал по-рано — каза тихо Саймън.
— Сивите бойни коне се срешат не по-рядко от бълхите по кучетата.
— Чудя се къде са му бойците — каза Саймън. — Изглежда малко омърлян, но не е беден. Сигурно има придружители.
— Може би има оръженосец в свитата на Дьогер.
— Оръженосецът трябва да бъде до своя рицар.
— Може би този рицар и липсващият оръженосец са били в ескорта на лейди Ариана — каза сухо Свен. — Малко от тях останаха живи.
— А онези, които оживяха, са зле възпитани — каза Саймън. — Бутнаха Ариана и прислужницата й в двора на Блакторн и пришпориха обратно конете в галоп. Не останаха поне да хапнат по един залък.
— Сигурно са мислили, че не си струва да присъстват при отварянето на сандъците със зестрата — каза Свен иронично.
Саймън процеди през зъби някакво сарацинско проклятие, което накара Свен да го погледне накриво.
Дългата опашка на Отъм се метна недоволно; царственият котарак не хареса думите на Саймън.
— Да, може би — каза Саймън. — Жалко. Бих се радвал да обсъдим с тях лошите им маниери.
— Това е твоят шанс — каза Свен и посочи човека, който задържаше коня си пред крепостния ров. — Здравенякът, възседнал оня кон. Би могъл да го изпиташ с меча си, докато се умориш.
— Напразна загуба на време.
— Шегуваш ли се?
— Не ми се ще да предизвиквам такъв простак. От опит зная, че мозък и мускули рядко яздят един кон. Само брат ми прави изключение.
— Мисълта ти е по-бърза дори от мисълта на Глендруидския вълк.
— Но мускулите ми не са толкова много.
— Би следвало всички рицари да са с деликатно телосложение като теб — съгласи се Свен саркастично.
Саймън се усмихна. Не беше по-дребен от брат си и го знаеше много добре.
— Да приветствам ли рицаря? — попита Свен.