Ето защо се предложих да заместя Дънкан пред брачния олтар. Необходимост, не желание.
Саймън знаеше, че признава пред себе си само половината от истината, и то по-малката половина. Даже когато сгодиха Ариана за Дънкан, Саймън я беше искал; събуждаше се плувнал в пот, болезнено възбуден, стиснал зъби, за да не извика от желание.
Още я искаше.
Изведнъж Саймън даде сигнал да отворят портата.
— Благодаря, милостиви рицарю — каза Джефри и смушка жребеца да тръгва. — Баронът ще бъде доволен от твоето гостоприемство, защото много ме обича.
Когато подковите на жребеца загракаха кухо по дъските, Свен дръпна Саймън за ръката; този беззвучен сигнал им беше останал от времето, когато нощем преследваха сарацините.
— Погледни. Там, над воденичния улей — каза тихо Свен.
Саймън засенчи очи от залязващото слънце и видя жена, която вървеше към крепостта по рядко използвана пътека. Един поглед му беше достатъчен да познае грациозната походка на жена си.
— Ариана — каза Саймън едва чуто.
— Билковите градини са в обратната посока.
— Да…
Един слуга се втурна да поеме коня на Джефри, но той не му обърна внимание. Току-що бе забелязал жената, която наближаваше моста.
— Ариана! — извика Джефри. Всяка сричка издаваше очакване. — Най-после!
Той скочи леко от коня, усмихнат като дете, получило неочаквано парче торта. Едва когато срещна мрачния поглед на Саймън, Джефри даде вид, че си е спомнил: сега Ариана беше омъжена.
За Саймън.
— Извинявай — каза Джефри и изтри усмивката от лицето си. — Трябва да ти призная нещо. Фактически аз дойдох в Блакторн преди всичко заради Ариана, а не да търся барона. Тя ми липсваше като слънцето през зимата.
— Така значи — каза тихо Саймън. — Тогава защо не отиде в крепостта Стоунринг? Дънкан Максуел живее там.
— За момент Джефри сякаш се обърка.
— Но… Ъъъ… — Джефри смутолеви нещо, покашля се и проговори отново. — Търговецът каза, че Ариана се омъжила за друг рицар, защото Дънкан бил омагьосан.
— Така се говори.
— Ти сигурно знаеш.
— Защо?
— Щом си брат на Глендруидския вълк, ти си се оженил за Ариана!
— Твоят търговец е бил добре информиран — каза Саймън.
— Моите поздравления, сър!
— Подобно.
— Малко са щастливците, които се женят за красиви, богати и страстни като нимфи момичета — каза Джефри, без да обръща внимание на сдържаността на Саймън. — Кълна се в светия кръст, чудо е, че си на крака след нощ, прекарана между нейните…
Изглеждаше, сякаш и този път Джефри късно си даде сметка къде отиват думите му. Той се изкашля, сви рамене и се усмихна смутено на Саймън.
— Не намирам вина в жена си — каза спокойно Саймън.
— Разбира се, че не. Точно това казах на ханджията в „Падналото дърво“, когато заговори за студените бракове, сключени набързо — каза Джефри запалено. — Момиче като Ариана с нейната буйна природа не би могла да стои далече от леглото на мъжа си.
Саймън не реагира външно на нетактичните думи на Джефри, но Свен започна да измерва рицаря с поглед и да му крои саван.
— Освен ако, разбира се — продължи бодро Джефри, — копнее толкова много за първия си любовник, че не може да се насили и да позволи на друг мъж да се доближи до нейното удобно… ъъъ… легълце.
— Виждал съм по-мълчаливи свраки от тази тук — каза Свен небрежно. — И по-красиви в лицето.
— Има неща, които не се лекуват — каза Саймън. — Говоря за речта. А лицето не зависи от никой смъртен.
— Да не съм те обидил? — Джефри попита Саймън. — Ако са те подразнили моите несръчни поздравления но повод страстната натура на жена ти, мога само да се надявам в бъдеще да бъда по-точен в похвалите си.
Свен хвърли бърз поглед към Саймън; чакаше знак какво да прави с рицаря, чиито комплименти бяха по-лоши от всички обиди, отправяни към Саймън.
След миг пръстите на Саймън се плъзнаха небрежно по дясната ръка на Свен, стисната меча; старият сигнал значеше; „Внимавай!“
— Добър вечер, Ариана — каза Саймън с поглед встрани от Джефри. — Как прекара в билковите градини?
— Ах, зелчице моя — каза Джефри и бързо се обърна. — Ако знаеш само как копнея да усетя топлината ти отново! Ти омагьоса самата ми душа. Вехна, когато не те виждам!
— Де да беше вярно! — каза Ариана. — Бих се заключила в стаята си, докато издъхнеш!
С тези думи тя бързо се присъедини към Саймън и Свен.
— Тези думи биха ме наранили дълбоко, ако не познавах сърчицето ти — каза усмихнато Джефри на Ариана. — Омъжената жена е предпазлива, особено в присъствието на мъжа си, нали?
— Отидох до реката да посвиря на арфа — каза Ариана на Саймън, без да обръща повече внимание на Джефри.